в действителност не е далеч от истината.

Без претенции за истина от последна инстанция, но жените ги влече първичното, риска да играят с огъня. Съответно един човек, на който му личи от халите, че е в състояние да "гримира" приятелката си съвсем не е толкова лоша партия. Вероятно на жените им харесва да са звероукротители (адреналин, така да се каже) но без рисковете на звероукротителя. Обаче всеки един звероукротител от цирка ще обясни, че звяра си остава звяр и винаги трябва да се държи под око, а понякога и това не помага. Тоест-дзвера си остава дзвер и от време на време, а понякога и по-често "гримира" съпругата / приятелката си. След което тя се пита как се е стигнало дотук.

Без да съм адвокат съм свидетел на половин дузина случаи, в които иначе интелигентни момичета питат "Как можа да ме удари? Той не беше такъв?!" А истината е, че той винаги е бил такъв и това е било видно за всички освен за самата нея.

Физическото насилие в същност (отново без претенции за истина от последна инстанция) е комплекс за малоценност и нищо повече. Когато си неудовлетворен от себе си, тъпкан от всякъде единствения отдушник остава жената в къщи, чрез която можеш да се почувстваш някой. За целта обаче се необходими двама души-един който да бие и още един-който да се остави да го бият. Тъю, че вината за насилието е поделена поравно. Според мен.

...black thunder, white lightning-fast demon rides-the hell patrol...