за какво става въпрос, а после става късно.
Не че сме застраховани от насилници, ако сме познавали един такъв.
За един предишен мой приятел разбрах, че е биел момичето, с което е имал многогодишна връзка преди мен. Това е била и една от причините да се разделят. Другата е била пристрастеността му към хазарта - и всички произтичащи от това неща.
През цялата ни връзка (която също бе многогодишна) станах свидетел на редица видове манипулации от негова страна, като основното бе, че той никога не си призна открито пред мен нито за хазартната си зависимост, нито за това, че е биел момичето преди мен. Това може психолозите добре да го разберат. Но например от предпазливост аз не допуснах никога да съм 'напълно зависима' от него - във финансов или битов аспект - просто си бях 'на щрек'.
Мои приятели твърдяха, че това ме е спасило от склонността му да бие жените.
Но все пак не можа да се сдържи от заплахи за побой, саморазправа и подобни, особено след като го принудих да си признае за хазартните си наклонности.
Словестното насилие също е много неприятно, но мои приятели , които имат опит в работа с такива 'криминални' дела твърдят, че заплахите се отправят от страхливи хора, които не могат да си позволят дела по някаква причина.
Не знам дали съм дала тук вариант за предпазване от насилие, но определено жените трябва сами да се пазят в някаква степен. Не е лесно, но за децата е важно да не растат в атмосфера на насилие, защото психиката им се деформира и се осакатяват.
Т.е. жените, търпейки насилниците правят престъпление към децата си - винаги има начин да избягаш от насилник - и това нито е страх, нито е аморално, просто е въпрос на зрелост и отговорност. Всичко друго са глупости и оправдания.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите