Мерси :)

Ми нито за щастието нито за нещастието. Просто заглавието е такова заради контраста.

Всъщност темата е интересна, защото засяга крайност, от която традиционно хората бягат до степен, че посвещават целия си живот на това. Един от добрите начини да започнеш отначало е да се удариш в скалистото дъно. Може би има нещо общо с това.

Във всеки случай самото изследване ми подейства силно, сигурно защото видях, че хората, които ровят в кофите за храна, в някои отношения са много по-приятни и свободни от хората от обкръжението ми, които са се вкопчили в изграждането на луксозен начин на живот до степен, че да не им остава време да му се насладят. Плюс, че скоро след това влязох в казармата и поживях мизерно, макар и в други аспекти - за мен това си беше вид удряне в дъното :)

Пък и подобно проучване, направено без предварителен план, малко или много разрушава системата от убеждения, която човек според мен в също традиционно носи. А именно, че хората, които не водят същия начин на живота като теб, са един вид неприятни, вредни, глупави, или нещо друго негативно, според случая. Освен онези, които карат по-яка кола или имат по-голяма къща или се появяват по телевизията - те пък са достойни за завист, което пак е негативно чувство. След като се позапознаеш с куп народ, който в социално отношение е супер зле, откриваш, че и те са хора като теб. Помага много, ако искаш да мразиш по-малко и да обичаш повече понятието човек :)

А карбовски да го духа :) То и аз обичам да дрънкам глупости и да говоря гнусотии, но въпросът е - нужно ли е да се излагаш публично? :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите