|
МинИст
Или как властта в България работи с медиите
Министерството на истината рязко се отличаваше от всичко пред очите му... От мястото си Уинстън можеше да прочете изписани с елегантни букви върху бялата фасада трите лозунга на партията: ВОЙНАТА Е МИР, СВОБОДАТА Е РОБСТВО, НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА." Джордж Оруел, "1984".
Българското министерство на истината (МинИст) няма сграда, няма персонал, и все пак съществува. То е хоризонтална структура - ако си представите другите министерства като малки вертикални черти, министерството на истината е тънката червена линия, която ги пресича. МинИст се занимава с информацията и е нещо като силово министерство - бори се с журналистиката. Основните похвати са три - да уволним (или поне да смажем психологически), да осъдим или просто да откажем информация.
Войната е мир
Тази седмица стана ясно, че кореспондентът на Българското национално радио (БНР) в Русе Наташа Димитрова е била заплашена от уволнение, защото е уронила престижа на България. Какво толкова е направила, ще попитате вие. Отговаряме - задала е въпрос на министъра на вътрешните работи Румен Петков дали ще бъде възстановен на работа отстраненият шеф на жандармерията Живко Живков (току-що прокуратурата е съобщила, че не са открити данни за извършени нарушения). Въпросът е зададен на пресконференцията, която Петков дава с румънския си колега Василе Блага в Гюргево на 17 януари. Министърът отговаря, но след финала на пресконференцията е заснет да казва на Димитрова че е потресен от въпроса й, че е трябвало да изчака да свърши пресконференцията и тогава да го зададе, а не да уронва престижа на държавата; като, тръгвайки, я пита "вие от коя медия бяхте".
На 24 януари Димитрова получава заповед с последно предупреждение за уволнение. Предупреждението е мотивирано с твърдението, че подобен въпрос, зададен в чужбина, "уронва престижа на България пред международните институции". Документът е подписан само от генералния директор на БНР Поля Станчева в качеството й на работодател. Пак от 24 януари датира втора заповед, с която Станчева отменя първата.
"За мен въпросът е приключил благодарение на колегите от програма "Хоризонт" на БНР, които се застъпиха за мен. Най-обидното в случая е, че те третират като враг на държавата", каза Наташа Димитрова. Между другото, единственият политик, който я защити публично, беше... Волен Сидеров. Той поиска свикване на медийната комисия по случая и попита "в коя държава и в коя епоха живеем, след като един журналист може да бъде наказан за това, че си върши работата".
"От наказанието на Димитрова съм изненадан, защото за него научих от нея самата. Госпожа Станчева не ме е уведомявала предварително за това. Учуди ме този факт, защото досега не сме имали такава практика", каза директорът на "Хоризонт" Петър Галев пред "Капитал".
"Няма никакъв казус и подобна заповед", цитира "Дневник" в началото на седмицата Станчева. Два дни по-късно редколегията на програма "Хоризонт" в БНР публикува яростна декларация, в която поведението на Поля Станчева бе оценено като възмутително. "Недопустимо е ръководството на обществената медиа да се поддава на какъвто и да било натиск отвън или да се престарава, като се поставя в услуга на определени интереси. [...] Настояваме госпожа Станчева да се извини на всички репортери на БНР в страната за твърдението си в медии, че "като са от провинцията, не са наясно с приоритетите на работа в националното радио". По повод на декларацията Поля Станчева заяви пред Mediapool: "Това, което мога да направя, е да се извиня от името на изданията, които некоректно са ме цитирали." Тя категорично отрича всякаква политическа намеса в решението й. "Капитал" не откри Станчева за коментар.
За сметка на това обаче в отговор на наше запитване получихме позицията на министър Румен Петков (виж част от нея в карето).
"Относно коментарите защо и по чие решение е била наказана или не журналистката от БНР, не мога и няма как да знам, тъй като това са решения, които се взимат от генералния директор на медиата", се казва там. Но дори и ако Петков не е поискал изрично административно наказание за Наташа Димитрова, има свидетели, че е бил вбесен от въпроса й. Което вече говори много. В цивилизования свят хората във властта не се потрисат от въпроси, а отговарят - защото осъзнават, че дължат отговорите на избирателите си.
"Един от индикаторите за свобода на изразяване е обстоятелството дали хората, които са на постове във властта, си позволяват по някакъв начин да коментират или да действат срещу свободното слово. Поначало всякакъв вид послания от управляващите към медиите, които са различни от това първите да се отчетат какво вършат, са вредни за демокрацията. Да бъде санкциониран журналист за въпрос, който е задал, е недопустимо. Освен това няма юридически текст, който да разграничава свободата на словото в територията на страната от свободата на словото извън територията на страната", каза Александър Кашъмов от Програма достъп до информация.
Но всъщност - нищо ново под слънцето. Журналисти са били уволнявани при много правителства. През годините държавните медии естествено са били най-податливи на политически натиск. "От 12 години работя в радиото и мога да кажа, че е имало случаи, когато пряко ми е било намеквано да си овладея тона. Предупрежденията са идвали и от институции, и през ръководството на радиото", каза за "Капитал" водещият на "Преди всички" по "Хоризонт" Силвия Великова. По думите й в края на 2004 г. заради секретаря по връзки с медиите на президента й е сменен ресорът - "сега съм съдебен репортер". Великова казва, че "в БНР няма свалени журналисти от микрофон, защото са неудобни, но има икономически санкции през хонорарите - намаляват ти ги, когато нещо си сгрешил със задаването на въпроси или си провел "непрофесионално дълъг" разговор..."
Частните медии също не са застраховани от опити за натиск. Така например миналата година съмнение за политическа намеса от страна на президентството имаше при раздялата на bTV и Иво Инджев. "Капитал" също е получавал "обаждания" от институции и личности, но всъщност разликата между медиите е не в това дали са обект на натиск, а в това дали се поддават.
За разлика от "Капитал", друг издател / П. Блъсков/ масово прибира пари от политически и икономически субекти, за сметка на собствените си журналисти и ги оставя след това сами да се оправят с тях.
Свободата е робство
"Хората, които заемат обществени позиции, често са особено чувствителни към всякаква критика. В техния език липсва понятието отчетност, а когато идеята за отчетност към обществото я няма, всеки опит да се реализира такава се посреща на нож. И започва да се води жестока битка за икономическото съсипване на противника", казва Александър Кашъмов.
"Аз не се предавам. Когато някой сгази лука, съм насреща", декларира Калина Грънчарова от вестник "Тутракански глас". Заради статия със заглавие "Кметът лъже" срещу нея се води наказателно дело за клевета. Тъжителят е кметът на Тутракан Георги Георгиев. Детайлите около делото заслужават отделна публикация, но в общи линии става въпрос за сделка на общината, при която по погрешка на определена фирма се прехвърлят седем обекта вместо един, за който е платено. "Разследването на клиентката ми е 100% подкрепено с факти", казва адвокатът на Грънчарова Свилен Овчаров от Българския хелзинкски комитет. Грънчарова е осъдена два пъти на първа инстанция, а в момента делото отново е в окръжния съд в Силистра. "При този тип дела трябва да има и трета инстанция, национална, иначе говорим за регионален феодализъм, тук всички се познават", казва тя.
Делото срещу Калина Грънчарова е само едно от стотиците дела за обида и клевета срещу журналисти, водени през последните няколко години. Според изследване на БХК най-често тъжители или граждански ищци са държавни или общински служители. Освен това по-често се търси наказателна, отколкото гражданска отговорност. През 2000 г. беше прието изменение в НК, с което отпадна общият характер на престъпленията обида и клевета, както и наказанието лишаване от свобода. Не беше премахната обаче по-високата отговорност за обида или клевета спрямо длъжностно лице, което е в остро противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека.
Същевременно се наблюдава нисък процент на успех на делата срещу журналисти за обида и клевета. Това може да означава, че в много случаи делата се завеждат не с цел осъждане, а сплашване. Според правозащитни организации наказателното преследване срещу журналисти трябва да отпадне, тъй като води до автоцензура, тоест нанася тежки вреди върху свободата на словото. Особено високите глоби, предвидени като наказание в НК, имат същия ефект.
Разбира се, никой не отрича, че има лоши журналисти - корумпирани, злонамерени или просто неграмотни. Но търсенето на защита от обида и клевета може да бъде получено по гражданскоправен ред, при това напълно адекватно. Да не говорим, че след приемането на Етичен кодекс на медиите и създаването на комисиите по етика до съд би трябвало да се стига значително по-рядко. Или поне така е в демократичните общества.
Невежеството е сила
Министерство на истината най-вече вярва в максимата "невежеството е сила", като, разбира се, силата е за властта, не за гражданите. За следването на тази максима най-мощното оръжие на МинИст е отказът от информация. Повечето пресцентрове на институции се изживяват като пазители на тайната - каквото, повярвайте, по дефиниция не са. Така например институцията, която има най-голям интерес от това хората да знаят какво точно прави (ако претендира, че действително си върши добре работата), без съмнение е МВР. Комуникацията с пресцентъра на ведомството обаче е типичен пример за бюрократически формализъм. Всяко запитване трябва да бъде направено в писмена форма, а след изпращането му започва процес на прозвъняване и проследяване на статуса и местоположението на "молбата". Подобен дух витае и в други институции, които изискват да имат документ "на хартия", за да задействат машината. Някои министерства пък са отчайващо бавни, особено когато имат интерес от това. За последните няколко години пресцентърът на министерството на образованието не е успял нито веднъж да отговори в срок на поставен от "Капитал" въпрос. Институцията изключение е прокуратурата. Откакто е главен прокурор, Борис Велчев разби мрачното реноме на държавното обвинение и инициира създаването на поста "говорител" за почти всяка прокуратура в страната.
За някои типове информация като обществени поръчки, трудови възнаграждения, командировъчни, вътрешни доклади или заповеди заявлението за достъп до обществена информация често се превръща в единствена надежда за журналистите. Въпросът е, че процедурата, която е разписана в Закона за достъп до обществена информация, отнема време (институцията е задължена да отговори в двуседмичен срок, който може да бъде удължен до месец) и, меко казано, е идиотски начин за комуникация между медии и институции. "Това, което все още куца, е активното публикуване на информацията. В нормалните страни голяма част от тази информация, която тук се иска със заявления, там може да бъде четена в уебстраници", казва Александър Кашъмов.
А всъщност онова, което наистина куца, е начинът, по който властта тук разбира истината: не като "това, което е", а като "онова, което искаме да бъде".
Редактирано от инфoтo на 10.02.07 12:42.
|
Как властта работи с медиите
