|
Аз го казах, те ме уволниха - без вина виновен
Кой уволни журналиста Инджев? Къде в тази история бе президентът Първанов?
ЛЮБА МАНОЛОВА
13 октомври 2006
Всъщност президентът Георги Първанов ли уволни Иво Инджев? Така и не се разбра, защото никой конкретно не изрече подобен факт. От bTV разпространиха официално изявление на Парсънс. "Изразявам дълбокото си съжаление от факта, че миналата неделя - 8-ми октомври - уважаваният и лично от мен журналист погази правилото за непубликуване на непроверена информация, при това от анонимен източник. Редакционната политика на bTV не си е позволявала и няма да си позволи някакъв компромис с нарушаване на световните стандарти за журналистическа етика и морал", казва Парсънс. Албърт Парсънс, собственикът на Би Ти Ви категорично заяви, че уволнява Инджев заради нарушение на световни стандарти за журналистическа етика и морал. Просто и ясно - черно на бяло.
Държавният глава, Първанов не изрече и звук по изнесеното от Инджев и в този случай с реакцията, която показа - да мълчи няколко дни, определено сгреши. Ако беше казал: не уволнявайте Инджев, десни и центристи щяла да заговорят за височайша намеса. Ако беше казал: уволнете го - тогава щяха да се нахвърлят и с основание върху президента, че упражнява натиск върху частна медия и цензурира! Истината е, че Георги Първанов не издаде и звук по това решение на Албърт Парсънс и пак стана черен, тоталитарен, и уволняващ. Предизборна кампания е все пак и това уволнение дойде дюшеш на издишащите с неподходящ кандидат за президент десни. Само заради това, че Инджев е изнесъл непотвърдена информация, че бивш оръжеен търговец е купил на президента апартамент и след това Парсънс го е е уволнил - бе дадена команда: на нож!
Ако трябва да съм точна уволнението мина през няколко метаморфози: първоначално Инджев напусна и го заяви по медиите, след това самият Парсънс се обади, че Инджев не е напуснал, а е уволнен и накрая се стигна до напускане по взаимно съгласие.
Цензурата е политическа, когато политиците я упражнят
Тук ще припомня едно много показателно обръщение на губернатора Буш, преди да стане президент към Майкъл Мур, сценарист, режисьор на филма "9/11 по Фаренхайт".
- Господин, губернатор, аз съм Майкъл Мур.
- Дръж се прилично и си намери истинска работа! - му отговаря Буш.
За един политик като Буш е непочтено американец да прави документален филм за връзките на семейство Буш със семейството на Осама Бен Ладен. Непочтено е, че Майкъл Мур си позволява да покаже във филма си, че някои самолети са получили разрешение да излетят в деня на нападенията над кулите на Световния търговски център от най-високо държавно ниво. Неприлична работа е Майкъл Мур да съобщава и показва как членове на семейството на Осама Бен Ладен и други хора от Саудитска Арабия са били транспортирани извън страната. Според Буш е непочтено и неприлична работа, Мур да съобщава, че всъщност Белият дом е одобрил тези самолети да превозят семейство Бин Ладен и много други саудитци. Изключително неприлично е за възгледите на Буш се оказва, как Мур показва обяснява как най-малко шест частни самолета и над 20 пътнически са изкарали саудитците и семейство Бен Ладен извън Съединените Щати след 13-ти септември, само два дни след атаките на самолетите. Мур показва и съобщава че общо 142 саудитци, включително 24 от фамилията Бен Ладен са получили разрешение да напуснат страната, и с помощта на ФБР са изведени от САЩ. Ето това за един Буш-младши е неприлично държание от страна на Майкъл Мур и изобщо не е почтена работа.
Филмът на Мур взе Златната палма на фестивала в Кан, публиката станала на крака го аплодира близо половин час! Въпреки това, според президента Буш направата на този филм е непочтена работа и израз на неприлично държание и той не се излъчи в САЩ.
Има ли разлика между реакцията на Буш спрямо Майкъл Мур и реакцията на Парсънс спрямо Инджев? Почти не, защото във втория случай следва уволнение за нещо съобщено, с уговорката, че не е проверено, но същестува като информация и се разпространява в Интернет!
Това са критериите и разбиранията на западни политици и бизнесмени, това са критериите и разбиранията на Албърт Парсънс и той ги афишира и спази стриктно в случая с уволнението на Иво Инджев от Би Ти Ви. За разбиранията на Парсънс е недопустимо за един действащ високопоставен политик да се съобщават уличаващи данни. Друга работа е, че именно това уволнение повлече след себе си порой от лъжи:
Първа лъжа: Иво Инджев напусна бТВ заради натиск от президентството.
Инджев не е напуснал, а е уволнен, като що се отнася до упражнен натиск никой не съобщи за наложен такъв. Решението бе лично на Парсънс и бе съобразено с неговите разбирания за журналистика.
Втора лъжа: Скандалът напомня за уволнени журналисти по времето на Виденов.
Всъщност от това време няма уволнени журналисти, освен шестимата от в. "Демокрация", по уволнението на които от Иван Костов, колегията не пророни и звук. Имаше напуснали журналисти, които тиражираха, че са уволнени, но същите напуснали журналисти отидоха да работят на местата на уволнените си колеги от "Демокрация".
Трета лъжа: Има нарушение на световните стандарти за журналистическа етика и морал.
Няма такова нарушение. В съзвучие с каквито и да било стандарти, Инджев съобщи, че информацията за купен апартамент на президента е непроверена, но се тиражира в Интернет пространството. Стандартите са на самия Парсънс като собственик и негова лична самоцензура.
Четвърта лъжа: уволнението идва не е от Би Ти Ви, а от президента.
Неясен е мотивът на Инджев с това твърдение да оневини бившия си работодател, като прехвърли от болната глава Парсънсова на здравата - Първанова отговорността за своето отстраняване. Самият Албърт Парсънс ясно и категорично заяви, че уволнява Инджев, мотивите за решението си и толкова. Къде бе тук дългата ръка на Първанов, не стана ясно.
Истината е, че ако има някой за уволнение в тази посредствена пиеса, то това са работещите в Пресцентъра на Първанов, тъй като три дни в медийното пространство се говори какво ли не, а Пресцентърът си мълчеше, сякаш не се сипеха хули и клевети срещу президента, а срещу някой друг.
Ако някой има вина, то това е и самият президент, който е пълнолетен, с бистър ум и спокойно можеше да вземе думата и изрази позиция по изнесения факт от Инджев, не по уволнението. Но Първанов продължи да мълчи, което със сигурност ще смъкне още доста от рейтинга му, но тук вече иде реч за личен избор. Така мълча Първанов по спирането на двата блока на АЕЦ "Козлодуй", така мълча около решаването за разполагане на американски военни бази, така мълч по бездействията на българските официални институции, когато бяха взети двама наши сънародници за заложници и бяха обезглавени. Президентът мълча когато идваха ковчезите на убити български войници от мисии в чужди държави. Мълча когато лидерът на ДПС Ахмед Доган заяви, че не държи на току що връчения орден "Стара планина" и ще го върне. Всички подобни мълчания днес, в хода на предизборната кампания дават горчивите си плодове, тъй като стоят без отговор в народната памет и по тези събития Първанов ще си плати високата цена.
Смешниците от щаба на десния кандидат се развихриха и произведоха следните сензационни разсъждения: фактическото уволнение на Инджев, в дъното на което стои нарушен президентски комфорт, е опасен симптом за натиск от страна на Първанов в институционално качество и на щаба му върху една независима медия. Това превръща уволнението в политическо и заплашва честността на кампанията. Нерде политическо уволнение, нерде натиск от институционално качество - или както беше приказката: "Гладна кокошка, просо сънува!" А бъркането на частната с независима медия окончателно уби всичко читаво в гласоподавателите.
Комедията продължи с импровизации и неистини
ОДС и ДСБ се обединиха срещу отстраняването на журналиста и водещ на предаването "В десетката" на бТВ Иво Инджев. Той обясни, че е подал молба за напускане, но коментира, че е бил принуден да напусне заради изказването си, че е получил анонимен мейл, в който е написано, че президентът Георги Първанов си е купил мезонет на централен софийски булевард. Вчера Инджев беше категоричен, че държавният глава го е уволнил, а не бТВ.
Десните бяха категорични, че държавният глава е принудил ръководството на бТВ да освободи Инджев, защото си е позволил да зададе въпрос за имотното състояние на президента. ОДС и ДСБ бяха категорични, че Първанов е оказал недопустим натиск и заплахи за отнемане на лиценза на частната телевиция и то в качеството си на един от кандидатите в президентската кампания.
Какъв отнет лиценз, какви пет лева ви гони, господа десни политици? Какви заплахи ви тресат - в този случай надминахте себе си или както казват шегобийците: дете без татко направихте! Тутакси мухата бе превърната в слон и се заговори за скандален факт, за тревога за състоянието на българската демокрация, за опити на действащия президент да контролира свободното журналистическо слово, за страх и отмъстителност! Появи се даже призив към депутатите с демократични убеждения за солидарен отпор срещу произвола на Георги Първанов!
"Президентът си позволи своеволие, характерно за вожда на тоталитарна държава", обяви още зам.-председателят на ДСБ Веселин Методиев от името на двете парламентарни групи. Привечер мнозина от българите, докато слушаха в новините, как САЩ се съмняват, че Северна Корея е провела ядрен опит, вече се запътваха към леглата си с убеждението, че не Северна Корея, а Първанов е осъществил ядрен взрив.
"...предвид член 4.7 от Етичния кодекс на българските медии, ще подкрепяме наши колеги от други медии, когато те са несправедливо нападани..." И тук идва логично въпросът: защо от Българската медийна коалиция не обелиха нито дума за битите и нападнати журналисти от Нова телевизия и в. "Нощен труд" снощи, а цялата артилерийска канонада бе насочена към Георги Първанов. Нямаше декларации от медийните чиновници на БМК, не се чуха ни вопъл, ни стон. Вярно, не е добре един журналист да остава на улицата без работа, но също така е вярно, че ако някой е сгазил лука в тази история, то това на първо място е самият Парсънс с разбиранията си за журналистическа етика. Не звучи добре и току що уволнен журналист да измества истината, като оневинява бившия си работодател /вероятно с надеждата да го върне на работа - бел. Л. М./ и да съобщава, че президентът е оказал натиск за уволнението му. В крайна сметка най-добре е Парсънс да си каже - имало ли е натиск или не, но да се изричат преди това неистини и да се тиражира подобно твърдение - някак твърде обслужващо определени политически сили звучи.
Спомням си, че след уволнението ми от в. "Демокрация", моето и на други няколко колеги, в някаква зала в "Красно село" се състоя събрание на парламентарната група на СДС, мнозинството от която бе направила подписка срещу решението на Иван Костов за журналистическите уволнения. В президиума на въпросното събрание се бяха настанили самите сини величия, но микрофон само пред Иван Костов. На това събрание, покойният вече Светослав Лучников упрекна доста рязко Костов и Стоянов за уволненията във вестника. Тогава, най-неочаквано се изправи Петър Стоянов и заяви следното: "Ако върнете на работа уволнените журналисти и махнете Невен Копанданова /детето на активния борец, назначено след дълги бдения около Костов за главен редактор - бел. Л. М./ще ми провалите предизборната кампания!". На това Лучников се ядоса и отговори:
- Не стига, че от нищо те правим президент... /старият депутат имаше в предвид, че Стоянов не беше толкова известен все още - бел. Л. М./. Излязох си отвратена от залата, а зад мен се чуваше стържещият глас на Костов: "Защо са допуснати журналисти в залата?"
Говори се за цензура и за свобода на словото, но в Националното радио не бе допусната на работа, спечелилата делото Виза Недялкова - без обяснение от директорката П. Станчева. Намирисва на двойни стандарти...
Дмитри Иванов го беше казал много точно на Иван Костов, че разликата между него и политика е няколко влакови композиции прочетени книги. Никога не трябва да го забравяме, особено когато политици тръгнат да си уреждат сметки чрез журналисти.
„Липсата на мисъл убива. Другите.“
|
Относно Иво Инджев