|
Професионализмът на журналистите в България запада, в медиите се толерират сензационните и жълтите новини, а обществото не оцелява колко важна е свободата на словото. Страната отчита спад в следването на професионалните стандарти, има симптоми за цензура и наличие на устойчива повсеместна автоцензура на репортерите и редакторите - явление, което е най-големият проблем в този сектор.
Това са част от заключенията в частта за България на огласената във вторник годишна класация "Индекс за устойчивост на медиите" (MSI), която се прави по света от 2000 г. насам по инициатива на Американската агенция за международно развитие (USAID). В изготвянето й са участвали български специалисти, представители на регулаторни органи, асоциации и неправителствени организации. Техните заключения са проверени от международни специалисти в централата на Международния борд за проучвания (International Research&Exchanges Board) във Вашингтон, който публикува доклада.
В него се твърди, че масовата автоцензура в България се дължи отчасти на това, че някои медии или са притежание на бизнес групировки, или собствениците им са обвързани с политически и бизнес интереси. В резултат редакционната политика и продажбите се планират така, че да защитават тези интереси. Ефектът от това е, че има въздържане от критични репортажи или разследване на бизнеса на собствениците, докато нередности при конкуренцията се отразяват нашироко. Това е особено видимо в малките регионални медии и предимно в градовете с по-развита икономика. Там журналистите са неопитни и необучени и лесно податливи на автоцензура. Тя се е наложила като тревожно повсеместна практика от години и, изглежда, е невъзможно да бъде преодоляна.
Плурализмът на медийната среда не се е променил съществено и няма ограничения от властта за достъпа на читатели, зрители и слушатели до различни източници. Електроните издания на вестниците и списанията са недоразвити най-малкото поради ограничения брой хора с достъп до интернет. Българите се радват на неограничен контакт с чуждестранни медии, но едва 16% от тях владеят друг език до степен да ползват информацията в тях.
През 2005 г. не се е променила и прозрачността в собствеността на медиите - в частния сектор тя не съществува, твърди докладът. Формално притежателите им са добре известни, но има сериозни съмнения в обществото, че зад тях се крият реалните собственици. Отчасти това се дължи на някои офшорни трансфери, подставени акционери - притежатели на дялове.
Два телевизионни канала с откровено националистически и пропаганден тон - "7 дни" и СКАТ, са собственост на хора, свързани с икономическите и партийни кръгове на бившата комунистическа партия. В годината на парламентарни и частични общински избори имаше примери на политическо влияние върху медии и употребата им от популисти за градене на имидж, който в един случай дори доведе до печелене на гласове, далеч надхвърлящи аудиторията на медията. Дори някои големи медии доброволно участват в политически ПР кампании на кандидатите, плащащи най-много. При малките медии пък има случаи, в които само покрай парламентарните избори те събраха от рекламите на кандидати целия си годишен бюджет. Кабелните телевизии запълниха така 30-50% от приходите си за 2005 г. и продаваха за политическа реклама почти 50% от ефирното си време.
Медиите се управляват като търговски дружества, тъй като няма закони, изискващи по-специален режим за собственост в този сектор. Рекламите остават основен източник на финансирането им, което пък обвързва икономически и политически медиите с определени рекламодатели. Рекламните агенции работят професионално и според правилата на свободния пазар, но проблемът е, че този сектор остава частично монополизиран. Тесните връзки между агенции и медийни структури водят до фаворизиране. Рекламодателски конгломерати създадоха собствени медии за постигане на максимално покритие на целевите си групи. Такъв пример за обвързаност с рекламисти и целенасочено разпределяне на рекламни бюджети е Би Ти Ви.
Големите електронни медии използват пийпълметрични данни, но това далеч не е масова практика. При малките и регионални медии пък парите се раздават според прищевките на бизнесмени и заради комисиони, а не според замерването на аудиторията. Като цяло рекламните агенции работят със стари данни и не отчитат променящата се публика и таргет групи, твърди докладът.
Пазарът не действа върху медиите отчасти заради липсата на достоверни рейтинги и данни за тиражите. Единствената пийпълметрична група TNS е в партньорство с местния бизнес, а обективността на пийпълметричната й система е обект на сериозни съмнения, защото собствениците й имат участие в медии и рекламни агенции. Алтернативата на австрийския консорциум GFK все още е на етап проект. Бюрото за независим одит на тиражите е факт, но то не действа в нужната степен и е недостоверно, поради което данните му не се използват от рекламните агенции за планиране.
Заплащането на журналистите е относително високо спрямо другите сектори на икономиката, но това важи изключително за националните медии. В регионалните се дават минимални работни заплати, често се избягва предлагането на трудови договори, а доплащането става според личните капризи на собственика. Така новинарите са финансово зависими от издателите в една нестабилна работна среда с високо текучество и загуба на опитни кадри към други сектори.
В доклада се подчертава, че упадъкът в качеството не журналистиката не се дължи на недостиг на източници, а заради тенденцията да се търсят теми за забавление за сметка на новините и информацията. Програмните схеми не са небалансирани, но е видимо, че забавления, викторини и риалити шоу започват да доминират дори в обществените медии.
Качествената журналистика е недоразвита и там, където я има, е дело на отделни репортери, а не резултат на цялостна редакционна стратегия. Забелязва се специализация сред журналистите, но те продължават да са натоварени и с тичане след общи теми. Има почти пълно отсъствие на специализирани репортажи за неправителствения сектор, за малцинствата и за хората в неравностойно положение, макар в тези ниши да се случват много неща. Медиите, излизащи на малцинствени езици, не успяват да се развият, независимо че няма политически или законови ограничения върху тях. Потенциалът им е нисък поради това, че малцинствените групи са малочислени, разпръснати из страната или не проявяват голямо желание да се интегрират в обществото. Новините на турски по държавната телевизия пък срещат остра съпротива от националисти в парламента.
Като отчетлив напредък се смята приемането на етичен кодекс в журналистиката, коментирано като инвестиране в доброволно вътрешно регулиране на занаята. Действието му обаче е "в пелени", тъй като тепърва се формират структури, а прилагането е проблематично.
Корупционните практики сред журналистите са ограничени и няма регистрирани случаи за пряко подкупване. Съществуват обаче "стимули" като безплатни пътувания или предлагане на бонуси като назначаване на близки или роднини на журналиста. Няма драстични случаи на нападения срещу журналисти, но пък и обществото не се възмущава, когато пребият новинар. Вероятно такива инциденти не е имало и защото през 2005 г. нито една национална медия не е излъчила голямо разследване на корупция.
IF THE LAW BENDS, THEN IT BREAKS.
|
Българската журналистика е в упадък