|
2003/3/24
Сърцето на редовия седесар трепна радостно след вестта за убийството на Илия Павлов - „Най-после", „Това се очакваше", „Мафиотите се избиват" и т. н. 10 години бившият борец беше сочен от синята централа с пръст като символ на посткомунистическото зло наравно с Луканов, също покойник. За сините Павлов беше материализиран израз на стройната им конспиративна теория за червената мафия.
Какво обаче се чу откъм „Раковски" 134 след убийството? „И този път ли никой няма да поеме отговорност?" -драматично попита СДС в съобщение на своя аналитичен център. Разстрелът на Илия Павлов е „поредното тежко престъпление", „израз на непрестанно нарастващата несигурност" и „отново показва", че престъпността в България се смята за недосегаема, и т. н. - се казваше в съобщението.
Оп-па-а. На какво напомня това съобщение? Откъде тези клишета - „поредното тежко престъпление", „израз на непрестанно нарастваща", „отново показва"? Това е стилът на едновремешната комунистическа пропаганда, това са изразите, които използваше БТА в манипулациите си по времето на Живков. Откъде се взеха те сега?
Всъщност няколко изпуснати комунистически клишета не са толкова важни. Смъртта на Илия Павлов пообърка СДС, защото те го превърнаха в мит. Дори да го нямаше Илия Павлов, щяха да го измислят. Преди тях обаче някой друг му беше дал начален шут, още в социалистическа България.
В последните години на режима на Живков властта, която се заиграваше с интелигенцията, организира т. нар., празници на изкуствата „Аполония". За хората на изкуството те бяха своеобразен терен за по-свободни изяви. За властта и по-конкретно за ДС „Аполония" беше възможност да следи събрана на едно място т. нар. „художественотворческа интелигенция" в най-авангардните й прояви. В последните години на социализма един от спонсорите на проявата беше „Мултиарт" - особено кооперативно дружество, регистрирано от 7 души, сред които Илия Павлов, бившият шеф от 6-о управление на ДС Димитър Иванов и неколцина други. В крайна сметка от някогашния „Мултиарт" след 10 ноември 1989 г. се излюпи „Мултигруп".
По ирония на съдбата шеф на пресцентъра на тогавашните безметежни празници „Аполония" беше сегашният шеф на синята пропаганда. След 10 ноември 1989 г. Денев заедно с Иво Инджев бяха в първите редици на протестите в БТА, после развяха сините знамена и в резултат двамата последователно станаха шефове на агенцията. Но това е друга история.
СДС демонизираше Илия Павлов с настървение. Свързваха го с КГБ (любима квалификация на сините) и т. н. Като бивш борец той сигурно е поддържал връзки с т. нар. силови групировки на бивши спортисти. Въпреки това нито едно доказателство за негово участие в престъпна дейност не беше извадено. СДС няколко пъти имаше изцяло властта, а Костов беше финансов министър и преди това. Резултати от проверки не бяха обявени, освен един анализ на НСБОП по бремето на кабинета „Костов", подобен на литературно съчинение. Дали целта не е била, вместо да се разследва, „Мултигруп" само да се използва като плашило? По времето, когато Соколов беше вътрешен министър, започнаха рекетът на мутрите и кражбите на коли. Започна тотална контрабанда на цигари и алкохол. Потече и петролът за ембаргова Югославия. Не дребни куфарчета с наркотици, а цели композиции с цистерни. Нищо от тази добре организирана дейност не беше разкрито и доказано. Дейността продължи с всичка сила при кабинета на Беров, който някои нарекоха „правителство на „Мултигруп". През 1997 г. дойде правителството на Костов. За 4 години управление отново нищо за Илия Павлов и „Мултигруп", освен една безплодна шумотевица за завода за захар. Междувременно за тия години „Мултигруп" купи десетина завода из България, придоби мини, хотели и т. н. Какво още ставаше по същото време? Докато СДС постоянно плашеше с някакво КГБ и руски интереси, точно при неговото управление в ръцете на руския капитал попаднаха няколко от най-големите предприятия. 4 години правителството на СДС поддържаше монопола на частния мобилен оператор, собственост на Чорни, докато той стана по-силен от БТК. И накрая изгони неговия собственик, без да стане ясно защо.
Няколко правителства наред бавеха приватизацията на големи държавни фирми, докато те се обезцениха. Някои фалираха. Върху много от тях бяха приложени разни схеми за източване. Като пример за такава дейност сочеха фирми на „Мултигруп". Зад плашилото обаче смучеха куп други фирми.
Така или иначе митът Илия Павлов приключи с един куршум.
Много ги избиват митовете у нас. По сините митинги тълпата скандираше срещу БСП „Всички при Лука-нов, всички при Лука-нов...." От трибуната махаха усмихнати Костов, Соколов, Надето. Сега вече могат да си скандират „Всички при Луканов, всички при Павлов". Стига да има сини митинги, защото този тип обществено параноично заболяване позатихва.
Автор: ИВАН БАКАЛОВ
|
Илия Павлов