що за журналистически похват е това да даваш т. нар. "право на отговор" след няколко години, методично в продължение на няколко предавания да поддържаш и нажежаваш страстите против някого посредством най-отвратителни похвати и гадни квалификации.

По-долу пействам едно есе на Дачков, което четох, мисля, във в. "Сега", но го изкопирах от друго място в нета. Може да не сте го виждали. Беше публикувано няколко дни преди последната "Всяка неделя". Текстът, който К.К. чете, беше този, само имената бяха подменени. И въпросът за "Подмяната" - нали усещате злобничката ирония?

За Димитър, Кеворкян и евтаназията на този вид публицистика

Явор Дачков

Думата евтаназия влезе наскоро у нас благодарение на прочутия задокеански доктор Кеворкян. Той пръв открито приложи медикаментозното прекратяване на агонията, а с нея и на живота при неизлечима болест. Въпросът за допустимостта на този метод е изключително сложен и спорен. Гръцката дума евтаназия произхожда от две други, които означават "добро" и "смърт". Ние ще ги приложим не за човешки живот, а за живота на думите. Българският Кеворкян и многостранната му публицистична дейност остро поставят въпроса за евтаназия на агонизиращия публичен разговор. Разговор, който ни беше натрапен. За него ще стане дума след малко.
Сега няколко щрихи към образа на "Димитър" Кеворкян. За онези, които все още не са осведомени, уточнявам, че Димитър е агентурното кадесарско име на Кеворкян. Това стана обществен факт преди 10 години. През този период Кеворк нито веднъж не посмя публично да отрече това. Защото онези, които го разпространиха, бяха хора, които добре го познават. Интересно дали в следващата "Всяка неделя" той ще каже патетично "Дачков е лъжец. Никога не съм бил доносник на 6-о управление на ДС. Никога не съм донасял за колеги, приятели и събеседници. Никога не съм бил Димитър". Работата е там, че е бил. Оперативни работници говорят с отвращение за него. Лично се уверих защо от последното му предаване. Това, което направи Кеворкян, е правил Димитър.
Но днес и Димитър, и Кеворкян вече не са във форма. "Всяка неделя" става все по-неразбираема. Болно бълнуване. Доносите са загубили хладността на мотивацията. Останала е само горещината на злобата. Признак на сериозна слабост. Видях какво направиха с Иво Прокопиев, Бойко Пенчев и Теди Москов. Що се отнася до мен, мога само да бъда доволен, че върнаха "Гласове" на екран. При това поддържат рубриката всяка седмица. Но толкова за доносите.
По-същественият дебат е свързан с публицистиката на "Димитър" Кеворкян, а и с българския разговор въобще. През цялото време на комунизма и в началните дни на прехода той бе поверен на раздвоени хора
като него. Димитър е болестта на Кеворкян. Освен че е срамна, тя е и много сериозна, защото е свързана с упадък на човечността. Правейки донос за друг, в същото време правиш донос за себе си. След подобен дълъг стаж собствената ти съвест започва да рисува собствената ти физиономия и много често всичките ти тайни стават явни. Това личи дори само от тежестта на погледа. Не е лесен такъв живот. Някои се пропиват, други се побъркват, трети се озлобяват. По някакъв начин будят жалост.
Този разпад е характерен и за разговора, който споменатите хора бяха натоварени да провеждат. Те успяха да го изкорубят, да го лишат от смисъл и да го профанизират.
Мнозина в България не могат да дишат в тази плитчина. Общият смисъл се ражда от общия разговор. Когато 30 години "Димитър" Кеворкян и сие повтарят един и същ репертоар от "свои си" мисли и го налагат за тон на обществен дебат, няма как да не избягаш от него.
Разговорът, който те ни натрапиха, агонизира.
Основната причина за това е, че никой от тях никога не е разговарял с другите, а е слушал с наслаждение собствения си глас. Никакъв знак, че говори човешко същество. Не. Говорят инстанции, величия, "интелектуалци", а в края на краищата ДС. Резултатът от този патос е отвращението - територията на "Всяка неделя".