С PC-клавиатура и TV-дистанционно към Прогрес! / Общества / Професионални / Журналисти

Клавиатурата на Компютъра е днешното перо, а Дистанционното на Телевизора - мечът, който посича всички режисьорски решения - и сполучливи, и несполучливи. (Главните букви в предното изречение не са случайни).
Това са средствата на съвременния Прогрес в технологията и Регрес в човешкото мислене. "Човешкото" - защото с човешкия мозък само си мислим, че мислим. Всъщност, мислим само как да предоставим мисленето на някой друг - на телевизора, телевизията, радиото, вестника, персоналния компютър... За да сме свободни от отговорността, защото всяко решение стои между два избора, а всеки от тях е отговорност.
Доброволно се оставяме в ръцете именно на журналистите, защото не сме в състояние да вършим И тяхната работа покрай своята. Тоест - да следим какво се случва днес, къде, как и защо... - т.нар. Теория за 5-те "К" и едното "З" - Кога, Какво, Къде, Кой, Как и Защо.
Затова вечер след работа телевизорът е единствения консуматор на ток, включен със сигурност ( не задължително фурната или котлона).

Това - така. От гледна точка, намираща се пред кинескопа.

А сега да атакуваме през коаксиалния кабел!
Намираме се в Страната на чудесата - коридори, стаи със странни надписи: "Newsroom", "Режисьорска апаратна", "Студио", "Монтажна", "Не влизай - ЗАПИС!", "Ефир", "В тоалетната има камера!" и т.н. Десетки, заети с нещо, люде, които като погледнеш отстрани, сякаш никой не знае какво прави. Анджък! Всеки е безкрайно загрижен за това, как да стане така, че като се върнем на фотьойла си вкъщи, да има какво да гледаме / слушаме...
Всъщност, ако се заслушаме в кафенето, ще подочуем, че единственото, което ги интересува /освен занятието/, е това - дали този месец ще получат заплата, дали ще е цялата, аванс ще се дава ли утре, "Този път черпя аз, следващият - ти?", "Къде да излезем тази вечер", "Гледа ли вчера к'ва издънка стана..." и др. такива.

Но да не се заседяваме дълго на това място, защото и тук, както навсякъде, гъмжи /буквално!/ от любопитство, подозрения, завист, професионализъм, дилетантство, шемет и комплименти - всичко, но взето заедно, наведнъж.

Виртуално се издигаме над общата маса, наричана "долния етаж", за да отидем на горния. Там са собствениците, шефовете и великаните - та нали там, където има лилипути, има и великани? Среща с Гъливер? - абсолютно невъзможно, той е толкова зает с телефонния си разговор с тазвечершната му любовница, че едва ли ще стигнем по - далеч от Изпълнителния директор. Който обаче се оказва обратен. Ей, вие какво си помислихте... Всички имаме предвид друго: той е обратната страна Гъливер, той е винаги на обратното мнение на подчинените му, той паркира наобратно дори долу, на паркинга, за да заеме място за 4 автомобила. А моята "Жулиета" е на платен паркинг, макар и на едно колче по - надясно от неговия Бенц. Какво да правиш, като кандидатстваш за работа като журналист, трябва да свикнеш да си на "долния етаж", но пък врата до врата с Изпълнителния директор.
Затова пък радостта, че ме взеха на работа на долния етаж, е неописуема - точно толкова, колкото неописуемо е разочарованието още на следващата работна седмица. А кафенето изведнъж те си струва като че ли най - подходящото място, за да зададеш накрая на тримесечието съкровения въпрос: "Този месец ще получим ли заплата? А аванс ще дават ли утре? Хайде - и този път черпя аз, но следващият - ти. Гледа ли вчера к'ва издънка стана?"...

Слънцето изгрява над асфалтираните преди 20 години покриви на панелните силуети, за да припомни, че е време за ставане, а също, че е крайно време домоуправителя да поеме инициативата по асфалтирането на покрива. Макар, че не му тече на него... Нали затова е домоуправител, да му се не види макар, за да поема инициативи; достатъчно е, че аз му давам акъла (защото на мен ми тече).

Под леглото се търкаля "Човекът-вълк" на Борис Виан, "Упражнения по стил" на Реймон Кьоно, всичките томове Болшая руссская энциклопедия и някои творби на Реймънд Чандлър... но къде, по дяволите е шибаното tv-дистанционно!
Познатото плесенясало лого в един от ъглите на изветрелия Trinitron, безсмислени кашове, които иначе можеха да се използват отлично за разтворители на бои и лакове, и вяло видеотапетно присъствие на колегата, чиято връзка отново е накриво. И любовната му такава - май... Какво значение, бих попитал? Имайки предвид широката му почти цял сантиметър усмивка и твърдия поглед - твърд като тухлите на оградата пред интернет-клуба, в който влизам, за да напиша нещо сензационно ...

Усмихнете се, започвам да се питам дали изобщо сте способни на това?

...

Jio

Редактирано от Jio на 29.10.02 21:27.