|
Тема |
Нова тема за Опърничавата |
|
Автор | medusa (Нерегистриран) | |
Публикувано | 09.10.00 13:47 |
|
|
Какво ще кажеш за това: Някой път като се събудя ми се струва, че просто не мога да стана. Ама НАИСТИНА никакви сили нямам да стана. Така ми се струва. Обаче си ставам. Няма начин. Мдааааам. Някой път ти се случват такива неща, че си мислиш, че ПРОСТО НЕ МОЖЕШ ПОВЕЧЕ така. Ама можеш. Нямаш избор, просто си продължаваш нататък. И след известно време пак си казваш "Е, СЕГА ВЕЧЕ НАИСТИНА НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!!!" Ама можеш. Животът си продължава без да се интересува дали можеш или не можеш да поемеш още от него. Учудвам се от необятната воля за живот на човека и от безграничната му издържливост. Колко добро и колко лошо може да поеме човек? И дали някой някога ще разбере или измери вместимостта на човешкото съзнание? М?
|
| |
|
|
|