Какво ще кажеш за това:
Някой път като се събудя ми се струва, че просто не мога да стана. Ама НАИСТИНА никакви сили нямам да стана. Така ми се струва. Обаче си ставам. Няма начин.
Мдааааам. Някой път ти се случват такива неща, че си мислиш, че ПРОСТО НЕ МОЖЕШ ПОВЕЧЕ така. Ама можеш. Нямаш избор, просто си продължаваш нататък. И след известно време пак си казваш "Е, СЕГА ВЕЧЕ НАИСТИНА НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!!!" Ама можеш. Животът си продължава без да се интересува дали можеш или не можеш да поемеш още от него.
Учудвам се от необятната воля за живот на човека и от безграничната му издържливост.
Колко добро и колко лошо може да поеме човек? И дали някой някога ще разбере или измери вместимостта на човешкото съзнание?
М?

Темата е интересна и без моя ник, дори и без моето мнение. Но искаш мнение - давам. Нали я знаеш тази "кучето скача според тоягата" и аз така възприемам ситуацията. Вдигам по-високо (много съм взискателна, а пък опърничава - не си е дума) и скачам по-... съответно. Е, ще кажеш, не сме кучета, а хора. Но и при хората важат природните закони. Например този за оцеляването. Аз ако не скоча, друг ще скочи. И в него ще е кокъла. Но работата не е само в кокъла, нали сме хора. Иначе, да се опитам да погледна с човещина, с тоя моя опак нрав как ли ще стане, не знам? Отивам в ъгъла и мисля. Мисля да си отворя очичките под друг ъгъл. Ами да, класика. Решението е класическо и просто. Кое може да ме накара да стана, не, какво говоря, да си отворя очите сутрин? Една любов, едно дете, едно посадено лично от мен цвете или дърво...една идея в повече никога не е излишна. И това го знаеш, човек не е живял, ако не е посадил дърво и изградил къща, а жената - дете. Въобще вечер, преди да затворя очи, преглеждам като видеолента как мина денят и търся да открия нещо позитивно, нещо красиво, станало някъде наблизо около мен. Ако мога да си отворя очите (и душата) за положителната енергия, за хубавите неща около мен, ще мога да си отворя очите и на сутринта. Понякога изпускам, понякога не виждам, забавям оборотите (аз най-често обратното - тряс, бум, ускорявам оборотите, отивам да меся тесто, изчиствам всичко наоколо до блясък), но рано или късно проглеждам.

Поздрави!

Дам. При все че новата тема звучи като излязла от устата на някоя депресирана девойка, искам да уточня, че изобщо не съм такава. Напротив - аз съм най-щастливата девойка на света. Защото наистина съм разбрала на какво ТРЯБВА да се радвам и за какво съм родена.
Е, все пак, както казах, понякога ме наляга и тъгата и да знаеш, тогава най-малко искам някой да я гони от мен, защото просто човек има нужда да бъде и по малко тъжен и да помисли за някои неща, за които не може да се сети докато се усмихва.
А иначе се събуждам и съм радостна просто затова, че още един нов ден ме чака и нищо друго няма значение.

Радвам се, че се чувстваш щастлива девойка. И може би си. Аз пък съм госпожа, на 36y, но и така ми е добре. Човек е на толкова, на колкото се чувства. Сега се сещам още нещо по темата и мога да допълня. Ти казваш, че си разбрала за какво си родена, а много хора търсят тази тайна цял живот. Моето допълнение е в това да си поставяме конкретни цели, малки проекти, които да ги следваме и преследваме, докато се реализират. Стъпка по стъпка. Да, животът ни е труден и често ни отчайва с всекидневните си битови и подобни абсурдни спънки, но можем да концентрираме вниманието си в конкретните неща, малките стъпки, които са ни по силите и възможностите. И да ги преодоляваме. Така де, моят опърничав характер как го преодоляват и чак ми се качват на главата. Само да науча как? (шегичка). Време е да отида да "правя домашни" и да взема метлата. Чао и да не забравя да ти пожелая късмет!

Мадам, моите уважения!

Беше ми приятно да обсъдим нещо по-специално от това дали работи чата или не.
Надявам се да се видим и в други теми. :))))))