Дам. При все че новата тема звучи като излязла от устата на някоя депресирана девойка, искам да уточня, че изобщо не съм такава. Напротив - аз съм най-щастливата девойка на света. Защото наистина съм разбрала на какво ТРЯБВА да се радвам и за какво съм родена.
Е, все пак, както казах, понякога ме наляга и тъгата и да знаеш, тогава най-малко искам някой да я гони от мен, защото просто човек има нужда да бъде и по малко тъжен и да помисли за някои неща, за които не може да се сети докато се усмихва.
А иначе се събуждам и съм радостна просто затова, че още един нов ден ме чака и нищо друго няма значение.