Харесва ми това че разбираш красотата не като рубеж а като стремеж който с времето ни отвежда във все по-отдалечени хоризонти.. Пълното отричане на обективната основа на красотата обаче не ми се вързва със собствените ми възгледи .. но пък нали затова сме тук .. за да чуем и мнения различни от нашите.. да обогатим по този начин и собствените си разбирания..
Независимо от това че мнението ми не съвпада на 100 процента с твоето смея да заявя че е удоволствие да имам събеседник като теб .
С цялото ми уважение към геният на 20 век - Айнщайн бих искал да заявя , че теорията на относителноста му не е всебощ закон .. макар и да е доста обхватен.. Има неща на този свят които са абсолютни .. които не са относителни .. които имат обективна основа и са неотносителни както е неотносително и самото обективно съществуване на окръжаващият ни свят.. Тази неотносителна същност.. тази обективност е основанието което прави светът от възможен в реално съществуващ..
По- долу поствам някои мои разсъждения по този въпрос копирани от тук - от там... Те са опит за дисекция в областа на красотата.. виж ги :
Красотата е сянката на Бога на този свят..
Макар да съм атеист не скривам че такова определение за красотата ми харесва.. В окръжаващата ни действителност се вкопчват в смъртоносна схватка две начала - хаусът и упорядъченоста.. на ентропията се противопоставя еволюцията и прогреса.. за да се покаже че окръжаващият ни свят е осъден на живот.. Хаусът е грозен.. той е синвол на смърта.. Порядъкът е красота .. красотата е синвол на живота..
Красотата е във всичко , във формите.. във звуците.. в отношенията.. в саможертвата.. в любовта.. в приятелството.. тя е онова начало което прави този свят по-човешки.. тя онова нещо което ни издига от пепелта и от калта и ни прави по-възвишени .. Красотата ни е нужна .. тя постоянно ни доказва вечният триумф на живота победил смъртта... С цветя посрещаме и цветя изпращаме човекът идващ и отиващ си от живота...


------------------------------

Ето и отговорът ми : Изкуството е език , средство за общуване.. за предаване на чувства и настроения и вътрешни изживявания между хората.. То естественно има свой специфичен език.. този език има набор от изразни средства.. Изразните средства на живописта са линията ,графичната форма, цветното петно, цветовата зона, ритъмът между петната и формите , колоритен строй, градация на напрягането в цвят и форма, контрапункт, мелодия на движението на формите в композицията и движение на изпразнените форми и изчистените зони, топлоходност в колоритните петна, линейна и въздушна переспектива , материалност и въздушност на формите , стилови особенности на авторът, редуване на фасова осветеност с контражур, светлина , сянка, рефлекс ... и куп още неща от областа на пластическата анатомия , теорията за психологичното възтействие на вертикали..хоризонтали.. издигащисе наклони и спускащи се наклони във движение на формата и т.н.
Отдавна например се знае че една издигаща се композиция от ляво надясно в картината предизвиква чувство за прогрес и извисяване.. оптимизъм.. радост.. настроение.. Обратно една спускаща се от ляво-надясно в картината композиция предизвиква в човекът чувство за регрес и деградация..лека тъга.. песимизъм.. Една вертикала наптимер в картината предизвиква чувство за нестабилност..безпокойство и изострено внимание..Една хоризонтала в картината предизвиква чувство за успокоеност и сигурност.. По тези въпроси могат да се изпишат много томове текст.. те са и изписани вече.. трябва само да ги четем .. Както в музиката има мажорно и минорно звучене .. така и в живописта има мажорни и минорни колоритни и светлотни характеристики..
Отношението на художникът към това което изобразява е по-скоро отношение пречупено през собственната му душевност и чувствителност.. Защо му е нахудожникът да играе ролята на фотоапарат след като има сърце ???.. Картината според мен е най-слаба когато в нея отсъства самият художник.. па ако ще и с паче перо да е ливосвана.. Навремето великият руски портретист Серов наблюдавал как един посредствен художник рисувайки бягащ кон се опитвал да прорисува космите на коня.. при това картината била забъркана до немай къде.. лошо.. кално.. бездушно.. горкият човечец обаче старателно прописвал косъм по косъм.. Серов не се стърпял.. приближил се бавно до "труженика " и тихичко попитал : Почему потеешь , ведь тъй художник и знаешь что из етого лучше не будеть ? ..
Та Серов е казал нещо.. нещото е че чувството в творбата .. чувството на авторът не може да бъде откомпенсирано с прилежание..
Също на Серов принадлежат думите "Талантът да се живописва се състои главно в куража да умееш да жертваш когато живописваш , да обобщаваш .. да обединяваш и изчистваш.. "

------------------------------

Питаш ме кой би могъл да се нарече художник.. хубав въпрос..
Най общо може да се каже че "Художникът е човек ккойто умее да вземе подходяща боя и да я постави на подходящо място".. но това е само на пръв поглед достатъчно.. в действителност не е достатъчно.. Мисля че всеки нормален човек може да се научи след проведен курс на обучение да изобразява грамотно натурата.. да рисува от натура и вярно натюрморт, портрет, фигурна композиция.. но такъв умелец.. такъв занаятчия все още не може да се нарече художник .. След като се е научил да преодолява съпротивлението на материала му предстои най трудното.. най главното...- дасе отучи да рисува това което вижда и да се научи да рисува това което чувства.. да се научи да извлича красотата от хаоса на заобикалящият ни свят.. да твори красота.. Художникът не изобразява окръжаващият свят .. художникът извлича от окръжаващият ни свят неговата основна същност... а тази същност е логика и хармония .. Чрез душата на художникът тази извлечена логика и хармония заживява в един нов картинен свят.. свят на прекрасното...

-------------------------------

Иска ми се да направя малък опит за дисекция в областа на изкуството...
Винаги ме е занимавал въпросът "що е то кич и има ли почва у нас" Навремето един мои приятел (известен художник който не искам да споменавам ) ми сподели :
-Петков, кич е това в което няма нищо, ни грам изкуство.. всичко е "антиизкуство"... Когато в една творба "има нещо" .. макар и да има хиляди "препъни камъни" тя вече не е кич.. тя е вече изкуство..."
Аз лично винаги съм се страхувал от "захаросаното" трактуване.. винаги съм се боял работата да не опре до сладникавата " брезичка.. тревичка.. водичка.. " и съм се възхищавал на френските художници на поетичната реалност които са успявали да се избавят от тази "захаросаност" и са успявали да приподнесат художественно приповдигната реалност без да я "захаросат" Винаги съм се учудвал от умението на постимпресионистите да приподнесат едни "уж хиперболизирани цветове" но да ги използват "успокояващо" така че в края на краищата да останат "приповдигнато земни"..
Изводите ми от размишленията и наблюденията в тази посока са изкристализирали в разбирането че са съумявали "да изкупят " своят необуздан порив към "разкрасяване" с една точно премерена концепция на изкуството " да съпоставиш и пожертваш"
Преди години живеех и работих в Русия.. тогава посещавах изложби на руски ходожници.. в залата винаги имаше книга за отзиви и пожелания .. много хубаво нещо което не знам защо отсъства в днешните изложбени зали.. Та там прочетох едно доста обективно мнение по отношение на млад художник който се опитваше да твори в духът на Матис.. Там в книгата за отзиви и пожелания прочетох :
"всьо ето плохо..всьо ето дурно.. ведь я художница и знаю что краски заднего плана не могут бъйт красками преднего плана"
Тези думи отзвучаха в ушите ми като присъда против младият художник който искаше да бъде модерен и необуздан като Матис .. "един закъснял Матис" който не беше си направил трудът да разбере че цветовете на задният план не могат да са цветове на предният план.. а самият Матис.. беше си дал сметка за всичко това.. и макар и четката му "дет минеше и не повтаряше " .. .. отчиташе едни дълбоко усмислени концепции сплавени с една неубоздана експресивност.. Това наблюдаваме и при другите постимпреонисти... Сезан... Ван Гог.. Гоген.. Толуз Лотрек.. и плеяда още талантливи художници...
Размишлявайки.. наблюдавайки .. усещайки най добрите майстори на четката стигам до същият извод "цветовете на задния план не могат да бъдат цветове на предният план".. желязно правило което никой не може да пренебрегне .. нито в пейзажа.. нито в натщрморта или портрета.. Ето това е било чудното средство което е помагало на гениалните майстори да спасят "художественно приповдигнатите" си концепции от кича.. вкарвали са "правила" които са изкупвали приповдигнатият.. хиперболизиран подход.. одухотворявайки работите им и правейки ги по човешки разбираеми макар и божественно видяни...

---------------------------
Ако не признаем обективната основа на красотата ще се изправим пред абсурда да твърдим , че и грозотата е красота.. според зависи..
Ще се изправим пред абсурда , че всяка мацаница може да бъде сравнявана с кой да е шедьовър..
Изкутвото се е променяло във всеки период от развититето на човечествто, за да изрази и един нов възглед за света. Ако в началато на развитието си абстракционизмът не е бил възприеман, то и сега е нормално компютърната живопис да бъде често критикувана и отхвърлана. Всяко нещо с течение на времето съумява да утвърди себе си.
"Това е бъдещето!"
Да, изкуството като самия живот има в себе си две начала.. наследственост и изменчивост.. без хармоничното съчетаване на тези две начала животът би деградирал в безсмислени мутации които ще доведат до изчезването му.. без хармоничното съчетание на тези две начала изкуството би деградирало и би се превърнало в антиизкуство.. би престанало да бъде език за общуване между хората... Изкуство което в своят път губи ключът към красотата е мъртво изкуство..
Ето вярната формула според мен : всеки ключ който отключва изворът на прекрасното трябва ревностно да бъде пазен .. за да не секне изворът... Неутолимата ни жажда от прекрасно трябва да ни кара да търсим нови ключове не захвърляйки старите .. наследственост и изменчивост ...приемственост и новаторство.. еволюция а не разрушаваща революция..
Сега един виц за относителноста в изкуството :
След освобождението от турско завели депутатите от Великото народно събрание на опера.. Травиата... На първият антракт двама депутати в потури (нашенци ) излязли да изпушат по лула тютюн... Единият на ухо попитал другият :
-Иване , харесва ли ти как пее тази ?
Другият мъдро сучейки мустак отговорил:
-Пее жената.. не че не пее.. Ама лани есен на вятовския панаир една певица акъла ми занесе...

И като контрапункт на наивноста във вица бих искал да подхвърля мисълта , че художникът не бива да угажда на вкусове.. художникът е длъжен да формира вкусове...
Разбирам правотата ти че постимпресионизма не бива да бъде приеман за " върхът на сладоледа " .. панта рей , както е казал древният философ.. всичко тече.. всичко се изменя.. и в този смисъл "върхът на сладоледа " е само един стремеж .. мираж който се отмества към хоризонта когато го доближиш..
Бих искал обаче съвсем убедено да подчертая че макар и постимпресионизма да не е "върхът на сладоледа " той се намира на пътя към " върхът на сладоледа " .. няма как да не се съобразяваме с това... няма как да го заобиколим...
За Пикасо не си ме разбрал.. Аз казах друго.. казах че макар и да е бил пръв новатор в изкуството Пикасо не се е отказвал от магията на колорита.. от щафетата на постимпресионистите.. в много негови неща виждаме визш колоритен пилотаж... Пикасо е пример за съчетаване на новаторството с приемственоста в изкуството..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/