БТК бяха купили техниката за фри-сървър и не го направиха, само защото закъсняха - междувременно фритата загубиха функцията си на генератор на трафик и се замениха от p2p. Ако процесът се беше забавил с няколко месеца, БТК също щеше да има фри сървър.

Останалите цитирани от теб ISP-та практически нямат крайни абонати.

Софтуерната индустрия не е част от развлекателната, а и тегленето на софтуер не представлява и 0.00001% от общия трафик, така че тази материя въобще не ни интересува. Хората теглят софтуера по един единствен път - веднъж теглят уиндоус, втори път теглят офис и край. Ще го теглят отново чак след няколко години, когато си сменят компютъра. Ако го няма в Интернет, ще си го разменят на дискове, защото не им трябва сега и веднага, т.е. не им е нужно да е онлайн, дори напротив (поне засега не знам Уиндоус да може да се инсталира онлайн, без дискове).

Що се отнася лично до мен, аз още преди 20 години разбрах, че не трябва да се продава софтуер, а резултатът от него. Още по соц-време като ученик взимах хонорари за резултатa от програмите ми, а днес взимам такси за услуги, които се осъществяват с написан от мен софтуер. Написал съм стотици хиляди реда софтуер на всички възможни езици, но никога не съм продавал самата програма, а само резултатът от нея.

Дори съм един от първите автори на софтуер с отворен код, без дори да подозирам по онова време, че ще се появи такова понятие и такава практика. Още когато масовият компютър беше 8-битов Правец, написах първия ANSI/VT102 терминален емулатор dgterm (D=Dimitar, G=Ganchev) за 8-битови компютри с интелски сериен контролер и го пуснах безплатно, но не от алтруизъм, а за да могат да влизат с него в моя BBS и да ползват продаваната от мен електронна поща. Още тогава се сетих, че няма да накарам хората да плащат за софтуера, но мога да ги накарам да плащат за услуга.

Така че нямам съчувстеие към тези, които са закъснени с цяло десетилетие по отношение на бизнес-модела си. Все ми е едно дали могат или не могат да реализират остарелите си модели на дистрибуция. Не ми е жал, нямам чувството, че ги ощетявам, нито че трябва да им се помогне. Производителите на конски подкови отдавна са фалирали и не виждам защо да тъжим за тях, макар че трудът им не е бил лек и е бил полезен ... някога.

Митко