Ех, Митак, толкова си изписал, че чак ме караш да се чувствам нещо задължен, че те предизвиках, а не съм имал предвид да те ангажирам, Бог ми е свидетел, обачееее, обаче...

Личи си, че си написал нещата чистосърдечно, както са били, ама май като участник отвътре не си даваш сметка, как изглеждат отстрани нещата:
Още в началото сам пишеш, какъв огромен късмет и случайност е било това, че са те срещнали със Сендов, а малко преди това по-горе бях писал в един постинг до "Бате Бойко", че не личните качества на човека, а случайността често пъти му определя съдбата. Но случайността, хубаво, ами по-нататък: айде, остави ме мен, ама я се замисли като го прочетат това нещо съвсем странични хора, каква ще е реакцията им:

"Тогава ме запознаха със Станка Желева Желева...
Емо ми разказа какво смята да прави и ме покани за учредител на неговата организация...
Четири години бях в централното ръководството на тази организация...
Вени ме запозна със Симеон Мутафчиев (собственик на известната тогава компютърна фирма Елкот) и Огнян Шентов & Co. от Центъра за изследване на демокрацията. Симеон ни даде на лизинг 4 компютъра 386sx/33 и един 386dx/40 за сървър. Центъра даде помещения и два телефона, после още два. Даде също и по 12500 тогавашни лева..."

Ами горе-долу точно това имах предвид, когато писах за връзки, контакти и подкрепа - без да ги знам нещата в подробности - виж какво, никой не ти поставя бачкането под съмнение, не става без бачкане, но и само с бачкане не става - Вени ако не беше Марковски, щеше ли да те запознае с тия личности, дето ги цитираш? Щеше ли да ги познава изобщо? Те щяха ли да ви дадат тия работи току-така на кредит?... Едва ли...

Аз спирам да се заяждам, но бих се зарадвал, ако се замислиш поне малко. Добре, на теб ти е провървяло, или ти мислиш, че си постигнал определени успехи, свързани явно и с някакво парично изражение - не вярвам да седнеш да четеш Платон, както някой те съветваше тия дни, но поне недей да говориш на околните, че те били от един свят, ти от друг, че те били тъпи, пък ти много издигнат - и оня път за тоя нещастен мерцедес като стана дума, пак се опитах да ти подскажа - просто е ужасно некрасиво отстрана, разбери...

А това за ченгетата и вчерашните партийни другари - днешни горди капиталисти много добре знаеш, че не си го приказвам ей така, погледни какво става - зетьовете на Георги Атанасов и Дюлгеров взеха за жълти стотинки водещите фармацевтични предприятия, и междувременно вече се изнесоха оттам, гледам го единия сега че се върти около историите за Булгартабак; синът на бивш кмет на Правец - шеф на Лукойл България; неотдавна разбрах, че дистрибуторът за България на известна световна фирма за перилни препарати, си е живо бивше ченге пар екселанс, и това са наистина сериозни неща със сериозни цифри, не тоя monkey business дето е Интернетът в България...

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"