Более 10 лет назад, в январе 1991 года, российская газета "Свободное слово" опубликовала "Исповедь сверхчеловека". Тогда эти "сверхчеловеческие" откровения были восприняты просто как пропитанный ненавистью бред пациента "кремлевской палаты №.6". В наше время они наполнились совершенно иным смыслом. Оглянитесь на прожитые годы и вы увидите, что эта "Исповедь" - ни что иное, как страшный сценарий величайшей трагедии, в которой каждому из нас отведена своя роль. Наверное, именно поэтому "Исповедь сверхчеловека" обрела сегодня "вторую жизнь" на страницах газеты Верховной Рады "Голос Украины" (№ 106, 16.06.2001 г.). Вновь читайте и вновь осмысливаете то, что было написано 10 (!) лет назад…

ИСПОВЕДЬ СВЕРХЧЕЛОВЕКА
(публикуется в сокращении)

Нашето време отново идва. А всъщност то никога не си е отивало. Времето винаги е било и ще бъде наше. На земята винаги е имало добро и зло. Но ние винаги изглежда, че сме повече, защото сме по-силни и по-агресивни от доброто и е невъзможно да бъдем победени. Ние си сменяме формата и обвивката, табелите и цветовете, приспособяваме се към условията, но оцеляваме и побеждаваме. Нашата цел е само една – да бъдем победители! Вашата участ е да бъдете роби за вечни времена. Ние успяхме да ви присадим гена на робството завинаги. Ще ви дадем още хиляди революции и перестройки, вие вечно ще се борите за справедливост, но никога няма да я получите.
Аз ще ви говоря открито не загото съм толкова нагъл, а защото не знам какво е страх. Зад мен стои гигантска непобедима сила. КГБ, МВР, правителството, прокуратурата. И всякакви върховни инстанции – те са само лостове в нашите ръце. Президентите играят по нашата свирка, те изпълняват нашата воля, правят това, което ние искаме.
Ние плюем на вашите депутати-радикали, дори и да са милиони. Върхът винаги ще бъде наш! Вие можете да ни отнемете вилите, привилегиите, колите и прочие, но властта – НИКОГА! Ние плюем на общественото мнение, за нас то е глас в пустиня. Та нали ние го създаваме, това обществено мнение. Ако искат да си правят стотици референдуми. Важното е народът да изпълнява нашата воля. На всеки ваш щурм ние ще отвърнем мощно и жестоко. За нас е детска игра да унищожаваме продукти, заводи, екологичното равновесие, гласността, изкуството и т.н. За нас е детска игра да прeдизвикаме глад, саботажи, нищета, разруха, епидемии…
... Всичко, което вършим, ние го правим обмислено и гениално ПРОСТО. Вие ще ни съдите чрез чиновниците и номенклатурата. Това е наивно. Да, ние винаги ще поставяме на високи постове алчните, амбициозните и глупаците. Те са нашата броня и защита. Цялата ваша енергия се разбива на пяна в техния чугунен монолит.
Енергията на вашия робски протест стига до първото робско подаяние. Два хладилника с колбаси са способни да усмирят всичките ви страсти и да приспят мечтите ви за демокрация. Вие унищожихте всичките знания и целия опит на своите предци и повтаряте само техните грешки. Никой от вас не знае какъв е смисълът на живота и предназначението на човека на тази Земя. Погледнете се отстрани, вижте с какво се занимавате и за каква участ сте достойни. Вие сте роби и разрушители. Ние унищожаваме земята с вашите ръце. По наша воля вие опустошавате недрата на планетата, съсипвате моретата, реките, екологията, избивате се един друг. Затова ще носите своя кръст на вечни мъки и страдания ...
Ние ви научихме на мързел и отвращение от труда. Ние ви научихме да рушите, а не да градите. Ние ви лишихме от чувство за достойнство, гордост, самоуважение, благородство, съчувствие, милосърдие. Ние отстранихме младежта от политиката, като й подхвърлихме “зара” на рока и порнографията. Ние пренасочихме вашата ненавист от нас към вас самите. Ние ви лишихме от вяра и религия, погубихме вашата духовност и унищожихме любовта ви към ближния. Ние ви направихме луди, съсипахме ви здравето и ви направихме постоянно зависими от лекарства и лекари. Ние създадохме псевдонаука и опошлихме вашето изкуство.
И вие се осмелявате да ни наричате престъпници? Не, истинските престъпници сте вие! Вие ни позволявате да правим каквото си поискаме. (не е луд, който изяжда три зелника, луд е който му ги дава!) Вие си играете на царе, вождове и президенти. Вие имате нужда от козли, които водят стадото овни на заколение. Има класа на робите, има и класа на паразитите. Последните – това сме ние. Ние сме малко, но сме по-умни и по-сплотени от вас. Ние не искаме да произвеждаме. Това е призвание на робите. Но ние искаме да консумираме. Искаме разкош, привилегии, защото ние сме носители на идеите. Разумът управлява ръцете, а не обратното. Ние сме малко, но сме направили много...
... Народът не може да даде никакви гаранции. А ние можем. И ще ги дадем. Вечният ни диалог с народа винаги ще бъде диалог между двама глухи. Всеки ще слуша само себе си. Ние сме убедени, че всичко ще бъде така, както ние искаме...
... Вече започна да ни омръзва този хаос, и скоро ще видите, как ще приведем всичко в ред. Ние нямаме намерение да изостряме обстановката и да се занимаваме с репресии. Ще действаме в пределите на закона, но камшикът няма да ви се размине. Вие сте си го заслужили. А след него идва и остенът.
Ние имаме нужда от свежи кадри. Трябва да се освободим от боклука и вехториите. Ще вземем на служба умните, съобразителните, младите и енергичните и ще ги превърнем в наши предани слуги – това е само въпрос на техника. Аз смятам, че най-важното, което успяхме да направим, бе да присадим завинаги гена на страха във вашия народ. Вие вече никога няма да се избавите от него. Съществува естествен страх – той е необходим за съхранението на вида. Но същесвува и страх от наказанието на властта. И докато има власт, ще има и страх. Вие сте смели само на митингите, когато сте в тълпата, всички заедно. Но нали всеки от вас си има своя коптора. Следователно, вие винаги сте наши. Бързо ще ви омръзне да стърчите по митингите и да си дерете гърлата напразно. Нали виждате, че просто ви даваме възможност да “изпуснете парата”. Нали след вашите викове в действителност нищо не се променя. Викайте си!
Така е замислено, така е планирано. Има само един начин да бъдем победени завинаги. Но вие никога няма да можете да се възползвате от него, защото само злият гений може да го измисли. Доброто не е способно да направи такова нещо.
Добре се получи поредната ни игра с вас на преустройство, гласност и демокрация. Каквото иска тълпата – моля, ще й го дадем. Но дотолкова, доколкото е целесъобразно за нас. Колко смешна и наивна е вашата вяра, че може да има сериозни промени. Изкуството да се говори всичко и да не се казва нищо е също наше оръжие. Ще ви удавим в словоблудство. Досега не е просъществувала нито една ваша прогресивна идея. Осъществиха се тези идеи, които ние искахме, като им давахме вид, че произхождат от вас.
Ние имаме много силно оръжие – голямата, чудовищна лъжа, търпение, способност да се приспособяваме, да реагираме мигновено и – преди всичко – способност да действаме, нещо, което не умеят борците за справедливост. Освен това, ние разполагаме с отлични методи да изваждаме от строя такива борци с помощта на същата тази тълпа. А ние винаги оставаме в сянка...
Робите не са способни да действат. Вие можете само да се примирявате и да изпълнявате нашата воля. Всичките ви напъни да промените нещо към по-добро (както си мислите), няма да ви донесат нищо друго, освен страдания, разочарования и безизходица. Но аз не искам да ви разубеждавам и не ви призовавам да отпуснете ръце и да се откажете от съпротивата. Действайте, борете се, побеждавайте, наслаждавайте се на победата – с това вие само се залъгвате. Ние имаме нужда от противник. Нашите знания, ум и опит трябва винаги да се поддържат в добра форма.
... Необходима е нова вяра в светлото бъдеще. Ние никога не сме ви позволявали да живеете в настоящето, а само в бъдещето, а понякога и в миналото. Но допуснахме една грешка – много удължихме паузата. 70 години все едно и също – даже и на нас ни омръзна. Народът вече не вярва на нашите стари лозунги. Затова създадохме нов вид революция – отгоре. Демокрация, гласност, перестройка! Ами я погледнете историята – кога народът е имал полза от всичко това? Никога! Ние разчитахме на вашето невежество. А то е удивително!
... Ние решихме да ви превърнем във вечни просяци. Вие ще просите от нас винаги всичко: дом, храна, коли, земя, вода, та дори и въздух! А ние ще ви даваме само толкова, колкото считаме за необходимо. А вие самите, заедно с всичките ви джунджурии, ще бъдете винаги и само наша частна собственост.
Эта исповедь - пощечина рабам, чтобы они знали свое место, назначение и своих господ. Мы приучили вас к рабству, и это стало для вас насущной необходимостью. Это мы приучили вас лгать, и наша страна стала самой лживой страной в мире. Это мы научили вас воровству, и вы стали самым непревзойденным народом-вором. Это мы сделали норму вашей жизни криминальной. Мы ныне спокойно грабим вас и превратили в животных с вечным инстинктом потребления и разрушения.


Мы не раскаиваемся. Нам неизвестно это чувство. Я пишу вам это, чтобы вы поняли, что политика может все. А политика в наших руках. Сейчас мы отвлекли вас от нее, затеяв суматоху с экономикой. Господи, какие вы дураки! Вы думаете, что мы заботимся о вас, чтобы вы были сыты, одеты, обуты. Да плевать нам на вас. Надо быть просто идиотом, чтобы не понять, что без политики любая экономика - пшик. Но это нам нужна экономика. Мы ее для себя делаем. А не для вас. И как нам хочется, а не как вам. Так что будьте послушными и терпеливыми и не мешайте нам. Ведь все, что бы мы ни делали во благо себе, мы всегда делаем от имени и по поручению вас (то есть народа). И нам наплевать на отток умов за границу. Чем меньше этих умов будет, тем для нас лучше: страной дураков легче управлять.
До тех пор, пока от государства исходит насилие, мы непобедимы. А оно будет исходить всегда. Мы уничтожим вашу энергию на бунты. Мы создадим вам тысячи жизненных проблем, вы будете вечно смертельно уставшими и духовно опустошенными. Постепенно сожмем петлей вашу гласность. Разбавим ее своей идеологией, изо дня в день навязывая вам свои догмы. Мы уничтожим ваш язык, засорив его выдуманными словами. Вы перестали понимать не только нас, но и самих себя. Мы постоянно будем лишать любые ваши прогрессивные идеи смысла, доводя их до полного абсурда. Не оставляя для вас ничего светлого. Вы потеряете возможность ориентироваться в обстановке, вы устанете вертеть головой, не зная, куда податься, чему верить. Мы найдем тысячи кляпов, чтобы заткнуть ваши вечно недовольные глотки. Вдобавок мы поднимем на вас весь преступно-уголовный мир и устроим в стране разбой и террор.
…Мы не боимся за себя. Для нас всегда есть и найдется оазис выживания на нашей планете.
Предвижу вашу очередную глупость. Прочитав мою исповедь, вы не задумаетесь над ее смыслом. Вы броситесь искать автора. Ваше любопытство будет сильнее человеческой мудрости. Вы хором и по одному будете поднимать шум на страницах прессы. Смысл дойдет до вас со временем. А впрочем, вы его вскоре ощутите.
Словом, мы сворачиваем вашу перестройку. А нашу продолжаем. Как это будет выглядеть? Пожалуйста. Все будет поэтапно. Первыми начнут военные. Второй этап начнет преступный мир, КГБ, МВД. Третий этап - сработают все юридические службы и печатные органы, радио и телевидение. Четвертый этап - к работе подключатся торговля, финансы и экономика. Пятый и шестой этапы - режимно-резервные рычаги. Седьмой этап - идеологический и политический. Мы делаем - вы наблюдаете. Так будет всегда.
Мне 82 года, и я ухожу с чувством покоя и удовлетворения. Мы оставляем после себя достойных преемников наших дел. Мы будем всегда.
Один из ваших повелителей - Гордеев Евгений Казимирович.
Москва, Кремль, Серебряный Бор.
7 января 1991 года.