Деа,

"Официалната" позиция на България няма нищо общо с позицията на огромната част от българите, която "новите българи" по никакъв начин не искат да се нарича народ. Нищо, че нямат против да позират като върли почитатели на Апостола, който пишеше "народе !!!!" с четири удивителни. И по този случай изработиха на народа статуса на нация, да не се стряска от удивителните.
И като говорим за nation, та nationwide е общо взето известно, че едно момче мине не мине седмица и създава поредната купчинка от екскременти, която държавните институции, в т. ч. правителство, парламент и президент се чудят какво да правят. Защото посадена от медиите в политическото пространство като изявление на момчето, тя не е много лесна за заобикаляне и изисква да се каже още нещо по въпроса. И те казват, въртят и сучат, но не могат много да се отдалечат от заложената вонлива купчинка, макар ясно да разбират каква спонтанна любов на нацията си заработват за следващите събития и избори и какъв широк и дълъг път им се отваря към въжделената Европа.
Момчето, на което се плаща от повече от една държава (без да броим нашата),
вече доста време се упражнява със забавно хладнокръвие и наглост да поставя свои жалони в нашата външна политика. Не се заблуждавайте - той не е агент, нито катса, нито даже агент за влияние, както би си помислил някой. Той е вече просто изпълнител на външнополитически поръчки на ниво "държавна позиция".
А иначе - не му личи много. За да не изглежда твърде солово, са му спретнали едно пискливо ято от парламентарни и извънпарламентарни дизайнери и двама-трима евтини палячовци-министри, пърхащи и подгласящи с възторжен ентусиазъм при всяко ново изявление-купчинка. Няма нужда да казваме кой и как им благодари.
Така се стигна от първите предпазливи подхвърляния за нашата готовност да изпълняваме недефинираните си "задължения" като бъдещ член на НАТО (за действителните членове такива задължения изобщо нямаше), до предлагане на непоискано още участие в една планирана от САЩ война, извън НАТО, извън ООН. И до предлагане на непоискани още чужди военни бази на българска територия, нещо което нашата история не познава. И до днешното изявление на нежноликия емисар на Шломо в Съвета за Сигурност, че България ще подкрепи новата резолюция на САЩ, за което пак научихме преди да разберем (пак от Шломо), че правителството било обсъждало такава позиция. "За какво ручахме жабетата" би казал шопът, след като шепа продажници ежедневно ни подлагат на нагли и унизителни провокации и ни представят пред света пак като домашни любимци?

Подготвя се война която е в най-висша степен стратегическа. Пред неизбежната глобална криза за горива и сладководни ресурси, една държава с най-голяма военна мощ, водена от президент и администрация обслужващи интересите на нефтените корпорации и военно-промишления комплекс е решила да сложи своевременно ръка на вероятно най-богатата на петролни ресурси територия в света. Територия на суверенна държава, където след война и прекрояване на картата едно или повече назначени отвън правителства биха осигурили по всякакъв начин американските интереси.

Един диктатор, който безпокои самочувствието на всеки водач на арабска държава с това че отстоява независимостта на страната си, ще престане да бъде пример на успешно неподчинение на чужд диктат за страните, които държат сами да определят политиката си.

Целият Среден Изток, а и не само той, ще видят кой определя реда в света и ще трябва да приемат новите си роли.

Това са неща, за които Буш и компания са готови да загърбят демократическите традиции на САЩ, да забравят предупрежденията на президента Айзенхауер за опасната роля на военно-промишления комплекс (той създаде това понятие), да игнорират мрачните прогнози на големия си следвоенен политик Джордж Уилям Фулбрайт, който нарече този вид политика на САЩ "арогантност на силата" и предвеща опасните последици от стремежа на тази страна да се превърне в световен жандарм.
Поразително е колко ковбойското поведение на тексасеца съвпада с мнението на едно американско момче в българската англоезична интернет-страница www.novinite.bg: Имаме парите, имаме силата, имаме и волята - ще го направим.
Why not?, както казваше Вождът Бял Полуовес в знаменитата книга на Джоузеф Хелър.

Останалото са димки.
При все по-ефективната работа на оръжейните инспектори на ООН, кой е толкова загрижен за скрити оръжия на Ирак за масово унищожение, че е готов да ги бомбардира с високоточните си ракети и бомби и какво ще стане ако наистина улучи нещо такова? Защо не е изобщо загрижен за безспорното наличие на такива оръжия в други страни като Израел, ЮАР, Пакистан и пр. ?

Наистина ли положението на иракския народ под режима на Саддам е грижата на Буш и неговата администрация? Не подкрепяха ли САЩ в свой интерес диктатури като тази на Пиночет в Чили, не въоръжаваха ли Саддам и Бин Ладен когато им беше изгодно, не продаваха ли оръжие на поставения под ембарго Иран за да финансират никарагуанските "контри"? Терористите ли направиха филмите на Discovery за най-безцеремонните подривно-терористични операции срещу суверенни страни, провеждани от ЦРУ по указания на администрацията, от които после Америка се срамува?

Има и друга Америка, на мислещите с главите си обикновени хора, на хора на културата, на интелектуалци, с отговорно мислене и достойно поведение, които имат ясно виждане за това което става и изразяват пред света гражданската си позиция. Като знаменития Гор Видал, който само с едно интервю за БНТ в предаването на Кеворкян по телемост от Лос Анджелиз срина месечните усилия на Шломо и пискливия му вокал да ни убеждават че продажното им поведение съответства на позицията на американската нация и на "цялото прогресивно човечество" за борба против тероризма.
Такава е и позицията на повечето хора от европейските страни, които виждаме в телевизионните репортажи за шествията срещу тази война и срещу поредния Neue Ordnung, който готвят за света поредните претенденти да ни обясняват живота и демокрацията, и кой е добър или спорен или лош, и да определят кой да ни управлявя и къде ни е мястото и т.н.

Пред позициите на тези хора изглеждат жалко и срамно андрешковските сметки какво и колко бихме могли да спечелим от тази война и немъжките тюхкания кой да ни пази и дали ще ни ударят като участваме. За добро е, че не са много българите, склонни да се самоунижават с подобен примитивизъм, а това са повече теми на псевдополитици, неможещи да живеят без чуждестранни принципали и, разбира се, спонсори.

Е, изразяването на позиции в Интернет-форуми с по 1000 - 2000 посещения е палиативна работа. Във вестниците работят много чукчи, те са писатели, не читатели и не дават на кого да е място на страниците си. В телевизионните предавания по столовете тежко седят авторитети от политологията и елитарен боклук от политиката. Може би ни остана улицата, преди да са ни окупирали приятелски сили на управляващите.