Аз не бъркам.

Главното е, че нашето съзнание еволюционно е изобретило стратегията, когато едната половина се активира да реши една задача, тя подтиска активността на другата половина. Двете не са активни едновремено.

Казал съм, че ИИ се създава по модела на работа на лявата половина на човешкия мозък - имам впредвид, алгоритмите за решаване на задача се описват с последователност от операции. Лявата половина обработва информацията именно в последователност. Възприятията се обработват от дясната половина (която "гледа"), а изводът - какво смятаме, че гледаме, го решава лявата половина. Обработката в дясната я считаме за под-съзнателна, защото болшинството хора имат доминираща лява половина - и считат възприятията си за несъзнателна мозъчна дейност.

Дясната половина обработва първичната информация - възприятията от сензорите. Прави го многоканално (паралелно).

За много хора е невъзможно да си представят, човек да има дясно доминиращо съзнание, защото изразяват мислите си с думи, а не с образи. Последователностите от думи активират лявата половина, а тя подтиска активността на дясната и така нашето говорещо общество ползва изключително лявата половина на мозъка и много рядко - дясната. Само в ситуация на паника и бързи реакции на бързо случващи се събития.

Двете половини могат да работят едновременно без доминиране на едната. Но за нас това е много, много трудно. В съвременото общество хората нямат тази способност, винаги превес взима едната половина, подтискайки активността на другата. Свиренето на инструмент с две ръце, приучва мозъка да активира и двете половини и да задържи това синхронно състояние на обмен на информация между двете, без едната да подтиска другата.

Когато лявата половина на мозъка взима превес, тя е способна да създава желани сигнали в дясната, и в резултат се появява абстрактното мислене - контролирано осезание на образи. Тази стратегия на лявата половина да подчинява дясната води и до други желани, нереални осезания. С което води до несигурност в собственото си възпрятие. "Виждам" или си "мисля" че виждам това, което ми се струва, че виждам?

Чувството за време е способност единтсвено на лявата половина на мозъка. Последователност от събития - история - не съществува като състояние в дясната половина.

Подтискайки дясната половина се получава загуба на обективност и сигурност в собствената си преценка. Като решение на този проблем лявата е изработила стратегията - положителна обратна връзка: Само-агитация. Изразява се в подтискане на дясната половина от лявата, кортролирано извикване на желани образи от паметта на опита на дясната. Така лявото съзнание се самоубеждава, че решението му е правилно, че аз съм "добрия".

Да се подтисне лявата половина и да се активира дясната е невъзможно за болшинството хора, защото за да се постигне за момент е необходимо да спрат: четене, говорене, слушане на думи, премислане на ум на каквато и да е мисъл, изразена с думи. За някои в прибавка е необходимо в това време също да заангажират лявата ръка с някаква дейност, която не трябва да бъде писане на думи. Доста изисквания накуп. Това е причината ние да не допускаме, че е възможно да се обработва същата информация и да се взимат правилни решения с доминираща дясна половина. Просто нямаме такъв опит и ни убягва, че може да е възможно, а и че може да е полезна добавка към способността да се мисли с думи.

Паралелната обработка и взимане на множество решения и контролиране на изпълнението им от мускулите едновременно и бързо би било много много производително. Нашето изобретение - думите - да обясним, какво разбираме и знаем, ни ограничава. Какво би било, ако вместо да говорим, можехме да прожектираме образи!?

Нашият интелект би се развил много повече и би имал много по-бързи и обективни решения - взимани от дясното съзнание. Обективните решения имат свойството да са устойчиви, без положителна обратна връзка. Чрез такова мислене няма необходимост мозъка да се приучва да подтиска едната половина, докато работи другата. Това е изобретение на мозъка след изобретяване на речта.

Редактирано от Bpeдитeл на 23.04.13 00:38.