|
Аз май намерих повече подръжници на каузата си онлайн, отколкото офлайн.
Повечето от роднините ми се чудеха и маеха защо не купих един, да речем, маломерен двустаен в "пристижен софийски квартал" и да осигуря детето си за цял живот, вместо да си пръскам спестяванията в друга държава, където е "много скъпо, вали през цялото време и местните взимат наркотици на лягане и ставане."
Ти поне разбираш, че качеството на живот в нормалните държави е на светлинни години от това по нашия край. И не опира само до факта да си переш дрехите в нова пералня, да си сложиш бежов ламинат и да си купиш кожени дивани.
В София живеех в уютна панелка от средата на осемдесетте, не далече от центъра, където от време на време ме спохождаха хлебарки / щото в мазето беше развъдник на такива и комшиите от входа все нямаха пари за напръскване/, една дама, два етажа над мен, елегантно си изтупваше буклуците всяка сутрин над главата ми, а лятото местните веселяци-пияници пиеха бира пред блока до 2 през ноща и слушаха Галена или Глория. Бъкаше от боклуци в градинката, от проскубани улични кучета и клюкарещи съседи.
Миризмите на манджи се носеха по всяко време на деня, а снегът през зимата се чистеше само в краен случай.Големи обяснения давах на роднините преди да замина, носех вода от десет кладенеца, за да разяснявам защо не искам да затворя бъдещето на дъщеря си в подобна маломерна кенефна обител,/ та била тя и ново строителство/ в един такъв прекрасен град като София.
Максимата " по-добре пръв на село, отколкото последен в града" не важи при мен.Искам да имам два квадрата градинка, но да е кукленски подредена с цветя, като отворя прозореца си да виждам лебеди и патки по канала, а в градинката да подскачат зайчета, вместо развяни от вятъра наелонови пликове, по-добре да ме вали дъжд тук , отколкото да газя в кал до ушите и да дишам прахта по улиците на София, искам съседите ми да ме поздравяват по пет пъти на ден и приятелски да ми се усмихват всеки път като ме видят, а не да ме клюкарят и надничат в живота, може тук да съм прост чирак в работата си известно време, но да имам достатъчно свободно такова за дъщеря си, вместо да съм с пристижна професия и да тичам като луда 24 часа в денонощието и все някой да е недоволен. Кефя се да карам колело, вместо да дишам смрадта на клошарите по трамваите ....
Дребните детайли правят живота добър, красив и нормален. В такъв живот инвестирах, искам аз и детето ми да се чувстваме хора с гарантирано лично пространство.
А тя милата като порасне един ден, винаги може да си купи имот където си пожелае, да живее в него и да си го плаща цял живот, както се прави по света / та и от известно време и у нас/
Изкопай кладенеца, преди да си ожаднял !
|
Re: Поздравления за indepcon/s [re: Hani_G]
