|
В началото на август Дж.Роулинг участва заедно със Стивън Кинг и Джон Ървинг в благотворителни четения под надслов "Две вечери с Хари, Кери и Гарп" в Ню Йорк.
Роулинг отговори на въпроси от присъстващите над 6000 души. Някои от отговорите са определено интересни за очакващите края на поредицата читатели.
В.: Какво би видяла Хърмаяни в огледалото Еиналеж?
О.: Сега, когато тъкмо завършиха предпоследната си година в "Хогуортс", Хърмаяни навярно би се видяла с Рон и Хари извън училище, живи и невредими, а Волдемор - мъртъв. Също така би се видяла близко свързана с... друг човек (можете да се досетите кой).
В.: Могат ли мъгълите да правят отвари, ако разполагат с всички съставки и нужните напътствия?
О.: Не, винаги се изисква нещо магическо (обикновено магическа пръчка). Ако мъгъл хване
магическа пръчка, резултатът вероятно ще е бурен и злополучен. (Ще узнаем повече за това в седмата книга.)
В.: Способни ли са хора като Драко Малфой на поправяне?
О.: Аз вярвам, че почти всеки може да се поправи. В шестата книга мнението на Хари (а и на Роулинг) беше, че Драко не би убил Дъмбълдор, дори да разполагаше с всичкото време на света. (Ще трябва да почакаме, за да разберем какво точно значи това).
В.: Как разбирате кога да спрете да пишете и редактирате?
О.: Не съм сигурна, че винаги разбирам (както подсказват някои от рецензиите за "Орденът на феникса"). Реших преди 16 години какво да правя. Напреднала съм доста с писането на седмата книга, но ще има още много за обясняване. Много ще ми липсва да пиша за Хари Потър. Мисля обаче, че бих излязла извън сюжета, ако продължа още дълго.
В.: Ако можехте да съживите един от героите от "Хари Потър" освен Хари, кой би бил той?
О.: Лично аз, макар и да е доста сложно... Хагрид... ако можех. Защото мисля, че всички ние бихме искали по един Хагрид в живота си, макар той често да е спънка. Би било забележително, като срещна някой християнин-фундаменталист, да му кажа: "Бихте ли желали да обсъдите този въпрос с Хагрид"?
[аплодисменти]
В.: В "Нечистокръвния принц" се казва, че леля Петуния е странно развълнувана, когато Дъмбълдор обявява, че Хари ще се върне още само веднъж на "Привит драйв". Означава ли това, че леля Петуния храни скрита обич или привързаност към Хари и връзката, която й дава той с магическия свят?
О.: Това е отличен въпрос. И като всички най-добри и проницателни въпроси е труден за отговаряне. Но аз ще кажа следното: в леля Петуния има малко повече, отколкото се вижда от пръв поглед. И вие ще разберете какво е то в седмата книга.
В.: Обичам невероятно Вашите книги. Не съм запален читател, но книгите Ви ме карат да искам да чета, а това радва мама. Тя също обича книгите Ви. В скорошното Ви интервю намекнахте, че двама от главните герои ще умрат, а може би и Хари Потър. Можем ли да смятаме Дъмбълдор за един от главните герои, или ще можем още веднъж да го видим в действие. След като той е най-могъщият магьосник на всички времена, а Хари Потър му е толкова верен, как може той наистина да е мъртъв?
[Дж.К. въздиша... аплодисменти в залата]
О.: [смее се] Чувствам се ужасно! Английският писател Греъм Грийн е казал веднъж, че всеки писател трябва да носи късче лед в сърцето си. О, не... мисля, че ти може би току-що съсипа кариерата ми. Никак не мога да отговоря на този въпрос, защото отговорът е в седмата книга. Но... не би трябвало да очаквате Дъмбълдор да действа като Гандалф. Нека го кажа по този начин. Съжалявам.
Писателят Салман Рушди се представя заедно със сина си. Дж.К. аплодира заедно с аудиторията и казва: "Не съм сигурна, че това е честно. Мисля, че Вие може да сте по-добри в разкриването на интриги от повечето хора. Но давайте."
Рушди: До събитията в шестата книга винаги беше ясно, че Снейп може и да е един неприятен тип [Дж.К.: аха], но по същество той беше един от добрите [Дж.К.: аха] [залата: да! и аплодисменти]. [Дж.К.: Виждам, че това е въпросът, на който всички вие много искате да бъде отговорено.] Самият Дъмбълдор винаги му беше поръчител [Дж.К.: да]. Сега изведнъж ни се казва, че Снейп всъщност е негодник и убиец на Дъмбълдор [Дж.К.: аха]. Ние не можем, или не искаме, да повярваме на това [Дж.К. се смее]. Нашата теория е, че всъщност Снейп си е все още добър [Дж.К.: ясно], откъдето следва, че Дъмбълдор не може наистина да е мъртъв, а че смъртта му е уловка, замислена от Дъмбълдор и Снейп, за да приспят бдителността на Волдемор, така че когато Хари и Волдемор се срещнат очи в очи [залата и Дж.К. се смеят], Хари да може да има повече съюзници, отколкото той или Волдемор подозират. И тъй: добър ли е Снейп, или лош? [Дж.К. се смее, а залата ръкопляска] По наше мнение, всичко следва от това.
О.: Е, Салман... бих казала, че Вашето мнение е правилно. Виждам обаче, че трябва да бъда малко по-категорична... и да кажа, че Дъмбълдор определено е мъртъв. Добре зная, че има цял уеб сайт, името на който е DumbledoreIsNotDead.com ("ДъмбълдорНеЕМъртъв"), тъй че си представям, че сега те не са радостни. Обаче мисля, че ми е нужно... на вас е нужно... На всички вас е нужно да минете през петте стадия на скръбта [залата и Дж.К. се смеят] и аз просто ви помагам да минете през отричането. Не мога да си спомня какво идваше после, може би гневът; така че мисля, че би трябвало да спрем дотук. Благодаря.
В.: Като библиотекар бих искала най-напред да Ви благодаря, че привличате толкова много ученици (а също и възрастни) към четенето. След като поредицата за Хари Потър за съжаление ще завърши, какво ще донесе бъдещето за Вас и за Вашите читатели? Имате ли нещо планирано, което нетърпеливите ученици и възрастни да очакават да излезе?
О.: Мислех, че ще ме нападнете заради мадам Пинс и бих искала да се извиня на Вас и на всички останали библиотекари, които днес са тук. Това, с което винаги се измъквам, е следното: ако те имаха една приятна, услужлива библиотекарка, половината ми сюжет щеше да пропадне. Тъй като отговорът неизменно е в някоя книга, но Хърмаяни трябва да отиде и да го намери. Ако имаха добра библиотекарка, това щеше да реши проблема, така че съжалявам. Имам една по-малка, за щастие, книга за малко по-малки деца, струва ми се, която е наполовина написана, така че мога да се върна на нея, когато Хари бъде приключен. Мисля, че ще се нуждая от малко време за траур обаче; ще трябва да ми дадете малко време да забравя Хари.
В. към Стивън Кинг: ...какъв вид страшни истории не Ви дават да заспите?
Стивън Кинг: Ще ви кажа какви. Мисля, че идеята ни за това, какво ни плаши се променя, когато остаряваме. [...] Едно от най-страшните неща, които прочетох като младеж, беше "Повелителят на мухите". [...] Понякога се стряскаш. Когато хванах книгите за Хари Потър, аз не бях подготвен за дълбочината на някои от страшните откъси там. Честно казано, бях изненадан от това, колко страховити бяха дименторите [...] Опитвам се да съм в крак с конкурентите. Смъртожадните си ги бива... [Дж.К.: Аз изплаших Стивън Кинг.] Стивън Кинг: Вие изплашихте Стивън Кинг. Да. Надявам се, че се гордеете! [Дж.К.: О, гордея се много!]
В.: Кой е въпросът, който почитателите Ви никога не са задавали, а би трябвало?
О.: О, боже... Как мога да отговоря на това? Мисля си за няколко неща, които издават края на седмата книга. Като сме стигнали дотук... след 16 години по този път някак си чувствам, че това би го разбило. Във всеки случай за мен, която съм хвърлила тези усилия. Мисля, че са ми били задавани отлични въпроси; работата е там, че според мен последната книга съдържа няколко късчета информация, за която не мисля, че бихте се сетили. Съжалявам... Разбирате ли, хората мислят, че всичко е съвсем определено в главата ми. Не съм планирала нещата толкова педантично. Например днес следобяд май реших да сменя заглавието на седмата книга. Както си бях съвсем убедена, че имам заглавие, изведнъж си помислих: "Не, това би било по-добре, нали?" под душа точно преди да дойда насам, така че... Но знаете ли, няма да ви кажа никое от двете, защото... [стенания в залата] О, хайде! Стига! Не ви ли казах достатъчно? Казах ви за леля Петуния, казах ви, че Дъмбълдор е наистина [Дж.К. търка с пръст гърлото си]. Тъй че аз се опитвам да ви кажа нещо. Предполагам, че това е въпросът. Всеки се радва много, че зададохте този въпрос. Аз съм тази, която разочарова всички, не вие.
В.: Ако трябваше да вечеряте с петима герои от всички Ваши книги, кои бихте поканили и защо?
Стивън Кинг: Петима герои, от всички мои книги? Мили мои, ще вечерям сам. [...] Бих вечерял с Хари, Хърмаяни и Рон. [...] Сещам се за герои на други хора, с които бих вечерял.
Роулинг: Бих взела Хари, за да му се извиня... Хм, бих поканила Хари, Рон и Хърмаяни [Кинг: разбира се]. Бих... ами... [Кинг: Хагрид, поканете Хагрид]. Вижте, аз зная кой наистина е мъртъв. [Кинг: Представете си, че можете да поканите всекиго.] Да си представя, че мога да поканя всекиго? Е, тогава със сигурност бих поканила Дъмбълдор... Бих поканила Дъмбълдор, Хари, Рон, Хърмаяни... и... [от залата викат предложения] хм, Хагрид. Бих поканила Хагрид, да.
|
Скорошни отговори на Роулинг...
