§ 247. Не е целесъобразно да се повтаря дори веднъж в една и съща неизменна доза дадено лекарство, без изобщо да става дума за честото повтаряне на дозата (и в кратки интервали, с намерението да не се забави лечението). Жизненият принцип не приема такива неизменни дози без съпротива, т.е. без да се проявят други симптоми на лекарството, извън тези, които са подобни на подлежащата на лечение болест, защото първата доза вече е довела до очакваната промяна в жизнения принцип, и втората, динамично напълно подобна, неизменена доза на същото лекарство вече няма да намери същото състояние на жизнената сила. В резултат на получената друга такава неизменна доза, пациентът може наистина да се разболее от друга, дори по-силна болест, понеже сега остават активни само тези симптоми на дадения медикамент, които не са били хомеопатични на изходната болест, следователно не може да се постигне дори една крачка към излекуването, а може да настъпи само реално влошаване състоянието на пациента. Но ако следващите дози всеки път биват леко изменени, а именно потенцирани в малко по-голяма степен (§§ 269-270), то жизненият принцип може без усилие да бъде изменен от същото лекарство (усещането за естествената болест намалява) и така да се приближи излекуването.