Рудолф Щайнер навремето характеризира рака с наличието на две фази, на треска, топлина, или възпаление, и тази на туморна формация. Тази топлина, този интензитет, този огън, който едва се контролира, предполага нещо от есенцията на Carcinosin. Carcinosin е името, което дадохме на патологичната картина, която възниква, когато жизнената енергия, представена индивидуално с голям интензитет, е разстроена и се обръща срещу собствения организъм, унищожавайки го със своето безумно търсене на изблик и решение. Следователно карцинозиновото дете има повтаряща се и честа висока температура, често е хиперактивно и заспива трудно. Има много крайни хранителни предпочитания, които често с редуват с отвращения. Така че човек често чува „Аз обичах яйца, но сега ги мразя”. В Carcinosin, семейната история и личната история на родителите на пациента, тази интензивност е също представена като пристрастяване към алкохол, наркотици, цигари, и особено към кофеина и голямата чувствителност към храни. По същия начин се изявява като голяма страст и сексуална интензивност, започваща често в млада възраст, любов към танците и музиката и оживеност по време на буря. Наблюдавал съм също много ранно поникване на временните и постоянните зъби в редица случаи. Това разбира се трудно бих могъл да го включа в реперториума, тъй като, поради неговата природа, не е симптом който може да бъде лекуван. Но съм го виждал не веднъж. Тази хаотична енергия също понякога се изявява като редуване на симптомите от едната страна на тялото към дръгата. Виждал съм това при възпалено гърло, но това не е симптом, който да гарантирам от опит, въпреки че другите усилено го правят.

Как иначе да различим енергията на Carcinosin и интензивността от тази на Medorrhinum или Tuberculinum? При рака няма инфектираща или външна причина заставяща клетките да започнат техния деструктивен и неограничен растеж. Случващото се е просто напредващ, даже хаотично, вариант на растежния просцес на нормалните тъкани. В гонорейния и туберкулиновия миазъм има внасяне на чужд източник, който усилва, но също изопачава енергията. Жестокост и твърдост се изявяват навсякъде в тези лекарства, като резултат от тази извратена първопричина. Така детето Medorrhinum или Tuberculinum често е жестоко, или ограничиено и, макар чувствително към забележки и към другите, не е неестествено за някои деца Medorrhinum. Разцвета или зрялостта на всеки от тези типове не ги прави някой, на когото лесно бихте оставили децата или домашните си любимци за уикенда. Има мрак около енергията и на двата субекта, която напълно липсва при Carcinosin. Единствено категоричното твъдение, дадено от някой за него е това, че никога няма да прояви злонамерена жестокост. Два много важни факта имам предвид в картината на Carcinosin - че лекарството е описано като „съчувстващ” и „безпокои се за другите” - във второто издание на Синтетичния реперториум. Грижата и зачитането на другите е основно в тези случаи и, както виждаме, е източника на някои от неговите патологии. Така, дори твърдоглавото дете, чиято майка казва, че има ужасен характер и удря братята и сестрите си, влиза в лекарския кабинет, изглеждайки толкова сладко, но вие може твърдо да вярвате, че тя говори за някой, който седи точно пред вас. Това се вижда непосредствено при детето Carcinosin, както и при възрастния, непосредствено преди дълбоката патология. Има нещо привлекателно и магнетично в тяхната енергия. Светлина и топлина без тъмна сянка, както при другите два нозода.

В случаи на млади хора – „млади” наистина предполага един по-ранен стадий на патологията - тази енергия е осезаемо сексуална. Carcinosin попада между няколкото лекарства, по отношение на интензитета на тяхното либидото. Последната пациентка, когато я попитах колко често тя и нейния партньор имат сексуални интимности, ми каза:” Веднъж седмично, но намаля в сравнение с първата година след като се оженихме, когато беше три пъти седмично.” Среща се и история на промискуитет, но често само като няколко дългосрочни връзки, характеризиращи се със същия интензитет. Връзките на пациента Carcinosin със сексуалността са по-скоро емоционални, отколкото полови, повече изтънчени, отколкото груби, и по-малко емоционално усложнени, отколкото тези на Medorrhinum или Lachesis например. Сексуалният импулс е просто зряла проява на енергичната интензивност, с която пациентът живее от детството. Евентуално затова личното осъществяване на случаен секс не е това, което той или тя искат. По този начин промискуитетът е склонен да се развие към продължително обвързване, или да стане усложнен от кафе, наркотици или шоколад, за да успокои болката от разочарованието. Следователно, макар че се усеща сексуалната енергия на пациента Carcinosin, който стои отсреща на масата, това не е тази енергия, от която трябва да се пазим. Въпреки че енергията е убедителна, човек не трябва да се чувства сякаш пациента му прави предложение. Факт е, че тази дълбока сексуална нужда не е патологична и рядко се влошава след лечението.

Третият основен аспект в картината на Carcinosin е придирчивостта. Синтезисът дава Carcinosin като зловещо лекарство и аз съм съгласен с това. Това е много по-съществено, примерно, отколкото придирчивостта на Natrum-muriaticum пациента, който е подобен; и по-скоро е към реда, отколкото към мръсотията. Макар че последно се вижда, че връзката на Natrum- muriaticum с точността е по-рядко присъстваща. Въпреки че външно пациентът Carcinosin не е задължително по-педантичен от Natrum-muriaticum, това е част от неговия живот, която тенденция ние трябва да изследваме. Изглежда ми като резултат от ригидността, нуждата от контрол, която пречи на пациента да разбере, че седи върху светкавица, която е потенциално унищожителна ако не се въздържа стриктно. Това е същото усещане което поражда страх, когато болестта се появи, или това са корените на страха от рака. Пациентката К.А., чийто случай е цитиран тук, все усещала че ще умре млада. Дълбоко вътре пациента знае, че има патологична бомба с часовников механизъм, която тиктака вътре в него. Придирчивостта е опит да я контролира. Избирайки друг начин, придирчивостта е храбър опит да я задържи притисната до стената. Пациентката Carcinosin някак усеща, че ако може да задържи обкръжението си префектно, или фигурата си перфектна, ще може да живее вечно. Случаят на К.А. илюстритра нещо основно за лекарството в тази връзка.Тя винаги изпълнява добросъвестно собствения си здравословен хранителен режим и е пристрастена към всички продукти, които продава. Изглежда доста по-млада за възрастта си, но планира козметична операция на лицето на 45 годишна възраст. Ужасява се от остаряването. Грижи се педантично за тялото си, най-малкото за външността и обкръжението си. Когато била изнасилена преди няколко години, тя не казала на сина си (тя е самотна майка), защото не искала да го безпокои. Друга пациентка дойде с херпес като основно оплакване. Тя имаше други симптоми като запек, безсъние, но херпесът който в нейния случай беше в по-скоро слаба форма, я хвърля в ужас. „Чувствам се болна. Защо това се случва на мен? Не съм родена за такова приключение.” Чувстваше се мръсна и ставаше свръхвъзбудена когато се появи дори малко поражение. Тя беше такъв човек, който „обича нещата да са заковани”. Смъртността е голяма тема тук, и безпокойството относно появата на херпетичните лезии е само декларация за появата на някакъв образна смъртта. Наистина в основата си целия страх, когато се проучи цялостно, е само страх от смъртта. Все пак не всички лекарства имат страх от смърт, страха на някои лекарства е от определени неща, докато другите изпитват друг ужас. Arsenicum е едно от лекарствата, които имат темата страх от смъртта. Carcinosin е подобно. Не бих го вкюлчил в реперториума за този симптом, и действително, никога не съм го виждал открито проявен в пациената Carcinosin. Обаче същите известия за смърт, които в пациента Arsenicum водят към сковаващ страх и несигурност, в Carcinosin се проявяват като БЕЗПОКЙСТВО и ОЧАКВАНЕ. Обобщено, пациентката Carcinosin силно се надява, че с планиране и организация, и може би само вършейки всичко прецизно, тя нама да умре.

Разликата между придирчивостта на Arsenicum и неврозата на Carcinosin се най-добре се илюстрира от следното: две момичета заминават на екскурзия, разтревожаната майка стои от едната страна на колата, нареждайки плачливо на сбогуване на своите „малки момиченца”. Arsenicum би казал: „Скъпа, карай внимателно, чух ужасни неща за шофирането по пътищата на Охайо. Задължително слагай предпазния колан и не сядай по тоалтните седалки, и разбира се, не говори с непознати. О, косата ти се нуждае от грижи, пътя ти се е изкривил. Задължително ми обаждай се всяка вечер. Да, може да ми се обадиш и в 1.00, аз както винаги не спя по това време”. Майката Carcinosin подшушва на дъщеря си: Скъпа, грижи се за себе си и задължително носи чисто бельо. Какво ще стане, ако има катастрофа и те откарат в болницата с мръсно бельо?”

Малко карикатурно, но не е съвсем. Виждал съм го споменато в някакво издание, така че може би придирчивостта на Carcinosin не е първична, а е от желанието да се хареса. Това е най-характерно не само от моя опит, и точно там се отличават Carcinosin от Staphisagria, която не е придирчива. Въпреки това го има желанието да се хареса, и понеже това лекарство е много чувствително на забележки и съчувстващо, пациента Carcinosin е много умел в проспособяването на неговия или нейния живот към очакванията на околните. Случаят К.А отразява това съвършено. В допълнението отдолу тя казва: „Прикритията ми ги няма, не мога да се преструвам повече, аз винаги премислям нещата и ги изпълнявам както трябва, така че да не се налага да се страхувам.
В последна сметка придирчивостта ни води към същността на контрола, сърцевината в патогенезата на Carcinosin. Фобстър превежда за пример история на уплаха и продължително нещастие, като признак, който предполага Carcinosin. Те са наистина често присъстващи: патологията на Carcinosin възниква когато необятната, центростремителна жизнена енергия, голямата чувствителност и отношението към другите, са стеснени, ограничени и травматизирани от студените и брутални случки в живота. Често слушам за събития като продължителна сексуална злоупотрба и ужас, които са критерии за доверчивост. Това са основните събития, настъпващи в патогенезата на Carcinosin, и ако някой ги проумее, ще намери лекарството, което е скрито за други. Истина е, че е трудно да се определи Carcinosin - като цвета на хамелеон. Това е защото в зависимост от това коя част от характеристиките присъства в голяма степен, лекарството може да имитира Natrum-muriaticum или Medorrhinum, или Staphisagria, или Phosphorus, или Sepia, или Tuberculinum, или Calcarea-carbonica, или някои други (Pulsatilla също).Така жената, с голяма сексуална енергия, много общителна, съчувстваща и проницателна, може да прилича на Phosphorus и да дели с него хранителните предпочитания. С изключение може би на само една подробност, колко много тя обича да пие чай, и никога не пие студена вода. Или взискателна, патологично отговорна жена, която обича шоколад и сол, но сексът не я интересува, и не е много отзивчива на утешение, може би да предполага Natrum-muriaticum, докато не се разбере, че обича да седи в колата си на слънце, със свален прозорец, и обича меките, лигави тлъстини на месото. Контролът от строги, почти садистични родители, или партньор, е форма на нещастие, често срещано в тези случаи. Случаят К.А. обсъден по-долу е пример за това. Тя описва себе си като отгледана от „майка нацист”, която не толерира нищо различно от съвършеното. Първият и съпруг бил евангелист (той не си падал по жените и бил навлязъл в порнографията), който бил дори повече задушаващ. Не можел да слуша хората да дъвчат ли да дишат, така че се налагало да храни децата преди той да се върне вкъщи. Той не докосвал никога жена, така че техния „сексуален живот” се ограничавал с фелацио, докато той пушел, седейки на стола. Въпреки това, не би трябвало да се усети, че Carcinosin е противопоказан, ако няма история на жестоко третиране. Нормалните травми в живота често са достатъчно мъчителни. Дори в лицето на необичайно страдание пациента Carcinosin не изглежда да се противопоставя. В това е сходството със Staphisagria. Дори като дете пациента Carcinosin е крайно чувствителен на укори. Трудно е да се направи разликата между двете лекарства. Разликата, струва ми се, е че Staphisagria се съпротивлява на конфронтацията, защото организма и е твърде чувствителен за да понася гнева на другите, и прави всичко така, че да избегне ситуации, в които това може да се случи. Детето Staphisagria няма да покаже кипящата енергия на детето Carcinosin, към избухването на която той или тя е понякога склонен. Carcinosin, за разлика, би останал със съпруга си алкохолик, не съвсем без да се възмущава, но от чувство за отговорност. Това е заради това, че ако тя някак успее да запази семейното огнище, това ще помогне за отблъскването на чувството за страх от смъртта и безпорядъка. Трябва да се върнем към безпокойството за другите и способността за съчувствие на пациентите Carcinosin. Типичния пациент Carcinosin ще опише себе си като подобен на Phosphorus, ще седи на ръба на стола и ще се наклони за да бъде по-близо, и ще бъде много развълнуван от другите хора. Да се направи разлика е много трудно, защото това лекарство показва цялата чувствителност на Phosphorus, усеща емоциите на другите, и също е склонен към видения и психични феномени. Ако може да се направи разлика, това е, че този пациент е „по-твърд” или и неаморфен, отколкото пациента Phosphorus. Един лекар на конференцията на Хектел изрази това много добре: „Phosphorus”, каза той, „е като хамелеон, и няма кожа, така да се каже, няма граници.” Но не винаги е много лесно да се направи разлика. По-обичайно, обаче, е безпокойството за другите и желанието да помогне, без да загуби границата между себе си и другите”. В този случай вината е често част от цялото, отново наследено от това, че пациента се чувства някак отговорен и задължен да се грижи и да пази всички околни от смъртта. Една пациентка беше много трогателна: „Моето второ име е вина”, каза тя. Това е може би добро място да разширя моята бърза референция с факта, че почти всичко казано за С., дори понякога грешно, друг път ще бъде вярно. Аз само съпоставям енергичното, отзививо, интензивно дете Carcinosin с по-чувствителното и сдържано дете Staphisagria. Истина е, че това е по-широко разпространената изява на детето Carcinosin. Истина е също, че понякога се вижда точно противоположното. Детето Carcinosin може да бъде тихо, срамежливо, потиснато и патологично чувствително точно като Staphisagria на същата възраст. Дори в него можем да открием ключовите: хранителни предпочитания, запек, безсъние и треска, показваща скритата под спокйна външност интензивна енергия. Смятам такива деца като пример, където развитието на патологията е порастнало толкова, че имплозията или интровертността на енергията, която се среща доста по-късно в по-специфичен вид, е факт от ранна възраст.

www.vlkomarov.info - Владимир Комаров, Hamaelleon