Обръщаш нещата в неприязън към народа, а северните народи по принцип трябва да са талантливи. Просто в Русия традициите на ордата са неестествено "ашландисани" с руските търговци. Иначе хората се учат да управляват собственост. Примерно едно бебе отначало не знае даже да ходи. Вината може да се търси само в наследения начин на организация на държавата.

За да фиксирам момента на проблема, когато във Франция са отменени съсловните привилегии, все пак протича един внимателен процес на развитие на обществото. По подобен начин в Британия плавно се засилва ролята на буржоазната класа. В Русия всичко това придобива формата на хаотични или мегаломански проекти, последният от които е комунизмът. Сходно е положението и в Османската империя, но при нея отделните народности успяват да получат известно буржоазно развитие, бидейки по-защитени от действията на центъра (това представлява и "Българското възраждане"). Все пак те са пред погледа на Европа, имат самостоятелно функциониране в рамките империята и притежават възможност за немодериран контакт с тенденциите на запад (включително от ежедневието и от собствени впечатления, а не само плод на проучванията на "реформаторите").

Голяма грешка на централните проекти е постоянното захвърляне на различни класи (например бивши феодали, аристократи, наследници на еничари, мамелюци в Египет и т.н.), което не позволява на такива постепенно да градят самочувствието и собствеността си. Съществувал е страх от федерализация, но все пак заради това не е нужно засилващите се групи да се унищожават, а е трябвало да се насърчи въздигането им към нещо общо и успешно (с известно модулиране където трябва). Държавното усърдие е съпроводено от саботаж на проектите му от чужди сили и просто кражби, което води до удивителна неефективност или силно задлъжняване на всичко централно започнато (между другото защо иначе Русия да продава Аляска). А че е имало необходимост от развитие на проекти като пътища, пристанища, училища, фабрики и други, това е неоспоримо. Като цяло източната държава от този период, а и до днес е особено по-неефективна форма на западната.

Ако България беше успяла да продължи на буржоазния влак, това щеше да бъде много добре, но тя е стопирана през 45-та година и даже преди това от партизанските брожения и идеите, които идват от Русия. Отчитаме загубата на пазарите на възрожденските градчета в Османската империя, но и подлагането им на силен контрол и доминация от сформиралата се политическа върхушка (която сама по себе си е азиатски, а не буржоазен белег). Покълналото самочувствие на българските търговци, фабриканти и занаятчии, които по стечение на обстоятелствата са били запазени от османците, сега е стъпкано от българските политици (чрез политически контрол на процесите и не по-малко лошо, чрез стихийни и масови промени във властта).