|
Дискусиите за ВСВ постепенно се насочиха към съвремието и е добре да следваме естественото развитие на нашия интерес. Обаче отивайки към съвремието, не можем да не минем през Близкия Изток или Близкият Изток е поне един от регионите (наред с Латинска Америка, Югоизточна Азия и др.), който демонстрира пълноценно всички явления, засягащи развитието и баланса на световните сили, възможно в тяхната най-голяма задълбоченост.
Знаем, че Османската империя е била Болният човек на Европа, но след като Турция е отделена в собствена република и бива изолирана да си гледа собствените дела, арабският свят остава като едно голямо пространство, в което не се знае какво да се прави. Най-голямата трагедия тук е не това, че страните са богати на петрол и предизвикват лакомията на световните сили, също не това, че Израел провежда някаква чак толкова подмолна политика да вреди на арабските си съседи, а това, че световните сили не могат да се разберат за един общ модел, по който да се развиват тези страни, а вместо това хаотично прекрояват процесите, всяка в собствената си насока.
Първоначалният план на Британия
Първоначалният план на Британия е да вземе Египет за център на арабския свят и да го превърне в държава-модел, чрез която да разпростре влиянието си във всички посоки на арабското пространство. В хода на това е възможно да допусне и известно отстъпление на собствените си непосредствено-видими интереси, стига нейните любимци да постигат успехи, които да им спечелят влиянието в останалите арабски държави.
Знаем, че Израел е създаден от Британската Империя. Каква е първоначалната цел на Израел. Всъщност от британска гледна точка, най-добре е Израел да постигне следното: а) да отклонява вниманието на арабите и да ги катализира по отношение на тяхната активност, докато се случват модернизационните процеси; б) да блокира конструктивната намеса на САЩ в региона чрез действията на еврейското лоби в Америка, защото това лоби ще бъде непрекъснато концентрирано над въпросите за защитата на Израел и по този начин САЩ няма да може да се възползва от многообразието на пълноценна външна политика в региона.
Промени в плана
Само че нещата не вървят предварително планираното русло. На първо място в Израел започват да вземат преимущество идващи от Русия евреи (със съответната атеистическа/комунистическата и най-лошото безпардонна идеология), а освен това, регионалната политика при арабите започва да се формира по твърде руски шаблон. Да, Британия е допускала развитието на националното самочувствие на тези страни, стига те да са модерни държави в нейния по-близък кръг на отношения (на Британия й стига да бъде фаворит на тези държави в търговията, а не толкова цели директната им експлоатация - тъй като това ще й даде предимство и при това стратегическо/стабилно/дългосрочно предимство пред останалите световни сили). Но какво се случва сега, в тези страни прониква руското влияние и "грубиянския" тип национализъм и идеи за "грубиянска" независимост. До каква степен промяната на демографията на Израел е изиграла роля за това е спорно. Но освен това роля тук има и Франция, която съвсем не е доволна от британския проект и вероятно е готова негласно да действа с Русия, само и само да си възстанови определени точки на влияние поне в някои от страните в региона. За целта векторът на влияние от британски Египет над целия арабски свят трябва да бъде отменен и примерно да се формират отделни арабски страни, като французите се надяват да спечелят или да си възстановят влиянието поне в някои от тях. Подобна е политиката и на Русия. В хода на това обаче се формират диктатори, които следват доста отблизо руския тип идеология.
Намесата на САЩ
Виждайки цялото това развитие на нещата и мислейки за глобалния баланс на силите, САЩ обръща диктаторите от русифициран тип директно под американски контрол, където това е възможно. А какво става с френското влияние в тези страни. Френското влияние не изиграва никаква благотворна роля. Французите изглежда само са се намесили, уж да си защитят интересите, но нито са си защитили кой знае какви интереси, а често са подпомогнали вкарването на руския вълк в кошарата и са довели до загрубяването на играта (но пък от тяхна гледна точка хаосът в Близкия изток може да им гарантира поне известна свобода и спокойствие на действията в Западна Африка).
Нови идеи на израелците
След като целия регион отива към хаос и след като всички велики сили са се упражнили над него, израелците започват да развиват и собствени виждания по въпроса (явно е, че световните сили забатачват нещата и по-добре да участваш сам в по-умното формиране на процесите). Възможно ли е просто да се отслаби държавническият модел (започнат от центъра Египет, докато Турция стои настрана) и тези араби да се доведат до по-ниско ниво на организация (племенна, на старейшините и пр.) и едва от тук пак да им се търси кохерентна система, възможно инкорпорирайки елементи на реда от древността, който им е бил "по мярка" (било то Халифат, било то Османска империя).
Само че, когато върнеш арабите в периода преди модерната държава, то има възможност да активираш стари религиозни енергии при тях (концепцията на тази модерна държава им е чужда и може да не ги е "активизирала" по същия начин). И то не толкова, че тези религиозни енергии могат да бъдат възстановени от самосебе си и от ресурсите или усилията на самите араби, колкото вероятно друга световна сила пак е решила да си възвърне инициативата в региона и го прави по начин, достоен за нейния интелектуален център. Британският проект със саудитските монархии и "втория опит" да се даде облик на региона през една религиозна цялостност.
Допълнение и извод
Някой може да попита дали първоначалният проект с националните държави с прототип Египет не е френски проект. Да, възможно е това да е било съгласуван проект на САЩ/Англия/Франция, но според мен Англия е имала най-значима рола. Обаче всичко се разпада след като Израeл и Русия се сближават покрай общите си еврейски популации, а пък руснаците слизат директно в региона.
|
Близък Изток и Арабски свят
