Не знам какъв език са говорили българите преди да минат Дунав през 7в. или малко преди това. Едва ли е бил славянски. Но знам, че през 10в. имаме средновековни автори, които не правят разлика между славяни и българи, между славянски и български - Ал-Табари ,,Хроника" и Ал-Тануки ,,Освобождение след мъчение". Не претендирам за изчерпателност. Изводът, който аз правя е че през 10в. смесването между българи и славяни в рамките на България е било завършено почти напълно.

Дремен с толкова много думи се опитваш да кажеш, че ,,така нареченият славянски" език трябва да бъде наричан български но по този начин признаваш, че славянски език (или езикова група днес) има и винаги си е имало. Как ще го наричаме е само една формалност. Аз предлагам да го наричаме патагонски ама се боя, че моето предложение ще бъде чуто точно колкото и твоето. Просто разумните хора по света още от преди 10века си го наричат славянски.
Виж сред кои езици е поставен българският в ,,Пространно житие на Св. Наум Охридски от Георги Доместик".
,,И тъй, всеки получи различни област и я прие за апостолска проповед. Великият Климент, след като избра за другар ревностния като него с думи и дела Наум - моя грижа досега и предмет на саранията ми, със силния блясък на учението си, идващ от познанието на Бога, озари след Моравия - там именно беше провъзгласен за епископ - Дакия, Мизия, Панония и сръбските земи чак до Илирия. Учеше на православна вяра и богоугодни деяния с жив глас, а и с букви, ПОДХОЖДАЩИ НА ЕЗИКА на обучението. Проповядваше в българските предели, водейки със себе си като съратник в големите дела и помощник божествения Наум..."
Позволих си да напиша с главни букви няколко думи за да не се загуби основната ми идея сред тази дълга голяма извадка от средновековната българска литература.