Бил обесен през нощта? Има много сведения на очевидци. Ето какво казва Александър Младенов (през 1937 г.), очевидец на обесването, който през 1873 г е бил дете (думите му са записани и публикувани от Павел Алексиев на 2 март 1937 г.):
“… Срещнахме Левски, беше заобиколен от турски войници… След това се присъединиха и други хора. Левски ходеше прегърбен, с наведена глава. От къщичките надничаха хора, но не смееха да излезат навън. При бесилката имаше 10-15 турци и един наш. Свещеникът, когато започнаха да го бесят, изпъди нас, децата, да не гледаме и ние слезохме при реката. Когато чухме, че е вече обесен, ние се върнахме. Те режеха вече въжето и хвърляха, всеки да си вземе (смятало се е, че парченце от въжето на обесен носи късмет). След това тръгнаха към гробищата, а ние за вкъщи. Погребаха го привечер, а сутринта, като отишли наши християни да занесат нещо за ядене и пиене, намерили гроба разровен и празен. Левски го извадили от гроба, изчезнал! Кой го беше откраднал – не можехме да узнаем, нашите или турците… На другия ден, ние, децата, любопитни, отидохме и видяхме един гроб разровен, празен, пресна пръст…”
Какво са правили деца през нощта там? Че и да слязат до Перловец, да си играят?