Драги дядо,дали и теб те гони "ЕГеНе-то"като мен(защото "старинар"значи...нали ?),но очевидно нещо си забравил или недогледал в това предаване на "хистори"-то.
То е,че Хайзенберг и компания,през цялото време на задържането им в Англия са били подслушвани от СС на Англия....комай даже и в тоалетните .
И именно това тотално подслушване е дало възможност на службите след консултация с британските физици ангажирани с "проект Манхатън" ,да установят,че Хайзенберг г ИЗНАЧАЛНО е бил на погрешен път в търсенето на оптимума за ядрен разпад.
Имам съответният материал,но за да не се ръчкам сега из архива,само ще информирам за формалната страна на грешката на Хайзенберг - поради погрешните му изчисления само за една негова атомчна бомба са били необходими над 500 килограма уран 235 ( ! )....НЕЩО НЕВЪЗМОЖНО за Германия по време на ІІ СВ.
А доколкото си спомням за двете американски бомби Бейби и Шишко са били нобходими само ПО около 5 килограма уран 235=общо около 10 кг.
Вкратце - Хайзенберг не само по време на подслушването ,но и след завръщането си в Германия с НИЩО не е показъл ,че е знаел какво да прави,но като "прикрит антихитлерист"нарочно се е правел на куку .
Признавам ! И то без бой ! НЕ ПРИЕМАМ нито цялата, нито на порции, "англо-френско-американо-руска версия" за причините,началото ,развоя и края на ІІ СВ ,която трови вече няколко европейски поколения.
Считам я за гнусна фалшификация ,най-печалния щрих от която е робкото германско съгласие с тази версия и даже съм убеден ,че това "немско съгласие"е израз на своеобразна ментална дегенерация на уви,водещата икономическа сила в ЕС.
И все пак си мисля,че случаят "Хайзенберг и сие" е един от малцето фрагменти от тази фалшификация,интерпретацията на който заслужава доверие.
Мълчаливо доказателство :
1)Съдбата на Вернер фон Браун след края на ІІІ Райх.Оценен от американците и дал принос за историческия полет до Луната на Аполо пред 1969 г.-известност ,почести ,слава........................ и ядно гризкане на ноктите в СССР поради неуспеха на ГРУ/НКВД първи да се докопат до него през 1945 г.
2) Съдбата на НОБЕЛОВИЯ лауреат за 1932 г- Вернер Хайзенберг ,след края на ІІ С.В.!
Няма Англия,няма САЩ .......няма нищо......освен тихо,сиво и безславно живуркане до неизбежния за всеки человек край....ако и усилията на синът му да вдига пушилка около него.
|