Вече казах, че мемоарите са едни от най-субективните извори за историята (е може би след лингвистичните извори) но и аз ще си послужа с мемоари, за да угодя на Panzergrenadier. Ето какво казва Рундщет: ,, Бях стъписан. Хитлер не се беше консултирал с мен за възможностите му. За мен беше очевидно, че наличните сили са много по-малки за такъв изключително амбициозен план. Модел беше на същото мнение като мен. Всъщност никой военен не би повярвал, че целта да се достигне Антверпън е наистина целесъобразна. Но вече знаех, че е безполезно да протестирам пред Хитлер относно възможностите за каквото и да било. След консултации с Модел и Мантойфел разбрах, че единствената надежда да отклоня Хитлер от тази фантастична цел е да направя алтернативно предложение, което би му харесало и е по-реално. Предложението ми беше за една ограничена офанзива с цел да се откъсне от съюзниците районът около Аахен“. За историци писали по темата, които не са от социализма - Базил Лъдъл Харт, ама и той не казва нищо кой знае колко различно. Но темата беше разширена и не става дума само за Ардените, а и за това до колко войната би могла да се обърне.
Освен спомените на няколко изперкали, маниполативни старчета историята ползва и мн. др. източници на информация. Ще дам само един, който може всеки да ползва - географския атлас. Разбира се че немските войски можеха да пропълзят още няколко десетки км. и какво от това? Съюзниците ще мобилизират 0.5 % от мъжкото си население, ще произведът още няколко хиляди танка и самолета. Кого ще мобилизира германия, какво ще произведе? Добрите генерали и дисциплиниранитете войници позволяват на окултиста Хитлер да печели тук и там по някоя пирова победа но пак казвам Германия губи войната още през 1940г. в битката за Анг. когато авиацията и почва на намалява, а промишлеността и не може да попълва понесените загуби. Селд това всичко е въпрос на време.