@cyg
В Ялта съюзниците си разделят сферите на влияние. Намерени са компромисни решения за съществуващите противоречия.

Противоречията се изглаждат, но само привидно. Заглаждат се поради борбата с общия противник. Но случайно от изпуснати думи в мемоари и речи става ясно, че помежду Чърчил и Сталин има недоверие, даже и омраза.
Чърчил пише в мемоарите си „Втората световна война” том IV, стр. 428: „Аз размишлявах за моята мисия в тази мрачна, зловеща болшевишка държава, която аз на времето така настойчиво се опитвах да задуша при нейното раждане и която до самото появяване на Хитлер смятах за смъртен враг на цивилизованата свобода.”

От друга страна Сталин след като прочита речта а Чърчил произнесена във Фултън, заявява, че „Чърчил говори като фашист”.

При един непредвиден военен неуспех на един от съюзниците и оперативен провал на даден фронт (например успешно развитие на настъплението при Ардените) е било повече от очевидно, че тези противоречия биха излезли на повърхността и биха могли да разкъсат съшития с бели конци съюз между Чърчил и Рузвелт от една страна и Сталин от друга.