|
|
Като говорим за римски архитекти, не е лишо да си припомним за Витрувий и неговият известен труд за акведуктите. Ардиан също не бил лош архитект - визирам конструирания от него Пантеон. Именно римляните достигат небивали висоти в изграждането на куполи и арки, така че те с пълно право могат да се считат за римска архитектура. Колкото до римските изобретения - първоначалната идея за част от тях може да е взаимствана, но именно римляните доразвиват постиженията на другите народи и ги използват масово в изграждането на унифицираната си империя. Всъщност първата космополитна империя, където дори син на роб имал възможността да стане император. Това е без аналог в античния свят.
Малко римски изобретения:
циментът /открит през 2 в. пр. н. е/
фонтаните, баните с подово отопление и канализацията /жителите на Рим винаги имали чиста вода, която минавала по акведукта през пясъчни, въглищни и тревисти филтри/
арката и куполът /характерни именно за римската архитектура/
римските мостове пътищата и километричните камъни /някои от тях, запазени и до днес/
пътеводителя /наричал се Vademecum - буквално "Върви с мен" - с описания на провинциите и градовете. Римляните създали и карти на империята, помагащи на пътешествениците да се ориентират/
платен градски транспорт /в Рим естествено си имало и носилки под наем/
регулиране на движението /още Цезар се заел да въведе ред в уличното движение - направил определени улици еднопосочни и дори създал "транспортна полиция", която да следи за безредиците по пътищата и най-вече да предотвратява побоищата между владетелите на колесници за правото им да минат първи/
вестниците /от 168 г. пр. н. е. се появили ръкописи, праобрази на съвременните вестници, наречени Acta populi romani diurna - "Ежедневните деяния на римския народ". Те били нещо като жълта преса, но имало и по-сериозна информация за времето например/
ораторското изкуство, правото и юриспруденцията /залегнали като основа в правото на съвременните държави/
институциите /сенат, народно събрание, магистратури и т. пр./
военното изкуство и тактиката/за тях е говорено достатъчно/
календара /Инициаторът е Цезар, макар че тук и египетските жреци са се потрудили да го сихронизират/
механичната зърносъбирачка /улеснявала много живота по време на жътва/
презервативите/да-да, не се смейте, били направени от черво, но вършели работа/
сладоледа /е кубчета лед с плодове, ама все пак е нещо/
ПРАЗНИЦИТЕ - ей затова най-много ги уважавам - по времето на Август официалните празници били 115, а в по-късни времена - до 200. Така че работното време било от време на време, с почивен ден - всеки ден... Те затова паднали - от много веселби и пиене никой не си гледал работата.
Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 25.02.10 08:38.
|
| |
|
|
|