Походът на цар Самуил през Термопилите е известен. Сега е трудно да се търсят целите на тази операция. Да се мисли, че при него проблемът за приобщаването на българите от Пелопонес е имал някаква висока стойност, не изглежда разумно.

Общото военно-икономическо положение на страната е било лошо. Руснаците са продължавали да бъдат реална заплаха от север, което е ограничавало възможностите за използване на влашките ресурси. От изток заплахата от Византия е било все така силна, въпреки че те вече са си взели Долен Дунав с цялото Черноморие, Сердика с контрола върху пътищата към Македония от север.

Сведението, че Самуил е взел Солун иска допълнителна проверка. Ако това е истина, оперативната обстановка в тази част на полуострова се изменя кардинално и тогава една офанзива към Атика и Пелопонес е обяснима. В такъв случай, едно развитие на успех в дълбочина на противниковата територия с подкрепата на местното население си има своята логика и дългосрочни цели. Но ако това сведение не е вярно, превземането на града не е било за осезателно дълъг период, Самуил няма какво да търси в Пелопонес, освен възмездие за нанесени щети.

Идеята за освобождението на Пелопонес от Византия е толкова естествена, колкото и на земите около Константинопол, Цяла Тракия, Целите Балкани, но и при по-силни времена нашите деди на са търсили това. Преди да разберем детайлите, трябва да сме на ясно с цялата картина, което пък се получава от анализа на детайлите. Така по пътя на последователните приближения ще извадим на яве миналото. Но няма да стане бързо, дори да вървим по прави пътеки. Ами като бъркаме?

При един начален оглед на показаните в статията ТУПУНИЪМ се вижда, че няколко имат превод в английския език. За да се преведат и от там идентифицират като езикова принадлежност, трябва да се намерят на картата тези селища, да се определят особеностите на релефа, на климата, на геоложките условия, за да се разбере идеята на тези понятия и да се намери логиката като словесен изказ. Интересно защо авторът не е търсил това.