|
През Средновековието България е била държава от източен тип и затова по-късно прие социализма
Мария Филева
Проф. Овчаров, имали ли са българите през Средновековието национално съзнание като за един народ и как са се съвместили сегментите, които са го съставили?
Въпросът, който ми задавате не е лесен за отговор, защото според икономическите и социални теории по принцип, народът или нацията се създават доста по-късно. Това е чак в епохата в развитието на буржоазията. Лично аз смятам, че тези положения са малко догматични и за наличието на народностно самосъзнание трябва да се смята в по-ранен период, включително и в периода на Средновековието. Българските паметници, които ние имаме, ясно говорят в тази посока. Ще посоча само най-ранните надписи, в които се споменава понятието българин. Става дума да речем за битолския надпис, където Иван Владислав нарича себе си българин родом. Това съвсем ясно показва, че той е разбирал началото на 11 век именно за българи, а не за някакъв друг народ.
Същото може да се говори и за 13 и 14 век, за което свидетелстват надписите. Така, че етническото понятие българин се заражда твърде рано. Друг е въпросът какво включва това понятие. В различни етапи то включва различни компоненти, например – българите от епохата на преселението. Имам предвид в епохата на 4 – 6 век, което е доказано, че се състоят от много племена – одигури, котигури, оногондури и т.н., които в една или друга степен са били свързани помежду си. Това естествено е проследявано тогава на базата на паметниците на материалната култура, които излизат. По-късно след създаването на българския народ, в този вариант, в който го познаваме от Дунавска България, в него както знаете съществуват различни компоненти, далеч не само българи, славяни и траки, както се учеше някога. Още десетки народи влагат така своя принос, като започнем от най-ранния период за готи, германските племена, които са били населени в голямо количество 3 – 4 век на Балканския полуостров. По-късно навлизат и много други народи - печенеги, кумани, татари и пр. Така, че българският народ е доста многопластов, но осъзнаването му, вероятно вече към 9 – 10 век, е било факт и той вероятно се дължи и на приемането на християнството.
Зная, че вие сте археолог и пак според догмите се занимавате със следите от материалната култура, но все пак по останките от тази материална култура, от големите градове, от останките в езика – докога прабългарското начало е било водещо?
Още един труден въпрос, за който няма еднозначен отговор на този етап. При всички случаи, това което ние знаем е, че до 7 – 9 век прабългарското начало е доминиращо в държавно отношение. Прабългарите разбира се са били доста по-малко на фона на доста голямото и не само казахме славянско море, но и други народи, които са били заварени на това място. Данните и на материалната култура и на писмените извори показват, че прабългарите са били доминиращи и именно те са създателите на българската държава. Нещо повече – пак изследване на документите, по-специално титулатурата, се оказва, че и след приемането на християнството в 9 век, през 10 и 11 век, въобще цялото Първо българско царство, позициите се запазват и остават доминиращи. Пример ще дам с прочутия ичергобоила или чъргубиля, както е пославянчено вече по това време. Най-общо казано това е външният министър на цар Симеон в първата половина на 10 век – Мостич, чийто надпис бе открит във Велики Преслав преди години. Тоест явно е, че тяхното присъствие е значително, друг е въпросът, че по-късно естествено се претопяват поради своята сравнителна малобройност.
Сега учените филолози спорят колко думи има от старобългарския език, някои ги изкарват 30-40 или повече, до стотици. Това е много затруднено, защото прабългарите са били тюркоезични като говорене и които са се запазили по-късно са се объркали и с много турски думи. Но за периода до 11 век със сигурност може да се каже, че прабългарите са оказали своето основополагащо влияние, защото все пак да не забравяме, че България е първата варварска, като варваска го казвам в добрия смисъл на това понятие, държава на територията на Източната римска империя, на Византия. В момента, в който Западната империя отдавна се е била разпаднала и е била покрита с държави, кралства на различни варварски народи. Така, че именно на прабългарите дължим всичко това, за което говорим.
А защо са се претопили? Само християнството ли е оказало влияние или вие казахте, че те са били сравнително многобройни.
Аз съм далеч от мисълта да ги смятаме за десетина хиляди души и т.н. Това са много трудни сметки да си говорим откровено, на всякъде ще има голям процент на авторско творение. Просто е прието да се смята, че Аспаруховите българи са били 300 – 350 000 души, като според това становище това не е малък народ, но на фона на това, което заварват, особено за което искам да ви кажа е разширяването на България през 9 – 10 век, когато в нея се включват много нови държави. Тогава България става една от трите големи империи, заедно с Франкската империя и с Византия. Естествено е, вкарвайки нови земи се вкарват и нови народи. Тогава вече българите се оказват малцинство. Това е едната причина. Другата причина е, че става едно унифициране с приемането на християнството.
Кои са били най-големите български градове в Средновековието?
Ами те са различни през различните етапи – Първото и Второто българско царство. Разбира се и естествено през Първото българско царство това са столицата Плиска, която все още не е град в пълния смисъл на думата, както я наричат византийците в един ръкопис – тя е кампос или лагер. Действително първоначално няма градска структура, по-късно вече към 9 – 10 век, пак след приемане на християнството, Плиска придобива някои градски елементи. За разлика от нея Велики Преслав, Преслав е бил вече град в пълния смисъл на думата. Той е замислен като град от княз Борис -Михаил – князът кръстител. Това ми е силата на мен, аз работя 25 години във Велики Преслав и мога да кажа, че е правен по подобие на столицата Константинопол – столицата на Византийската империя. С мощно укрепен царски дворец, императорски дворец, с много сгради в него. С почти всички функции на един православен императорски, каквито са били българските царе по времето на Симеон. Разполагал е с вътрешен град, също добре укрепен. Там са били съсредоточени основните функции на държавата и с отново укрепен външен град, където са били именията на светските и духовни аристократи от това време. Тоест вече Велики Преслав е истинският български град. Такъв град от това време е Дръстър, които се работи напоследък. Вероятно и Охрид, за които за съжаление още не сме намерили достатъчно материални данни за неговото съществуване, както и някои други градове.
По време на Второто българско царство, разбира се, това са столицата Търновград. Където вече имаме доста по-добре изградена инфраструктура. Имаме градове като Червен в Северна България, като Шумен, като Ловеч. В Южна България също броим големите стари византийски градове като Филипопол (Пловдив), Асенова крепост или Станимакос, както е на гръцки език. Разбира се Мелник – столицата на деспот Алекси Слав и още много други градове мога да изброя. Според данните от изворите през 13 – 14 век, по време на Второто българско царство, България има около 30 000 населени места, не само градове разбира се, но и военни крепости.
Османският хронист Мехмед Ниши, които пише първата история след завладяването на България, дебело подчертава, че България е имала най-многобройните и здравоукрепените крепости от всички народи. Те за съжаление не са достатъчни, за да могат да укрепят, да запзят независимостта на България в края на 14 век.
А защо не са се запазили?
Причините са няколко, преди всичко естествено, това е Османското завоевание. Това е едно иноверско завоевание, подлагащо на меч и пожар всичко, което се съпротивлява. Такъв е бил законът – разрушаване напълно, изгаряне. Тези, които се предават доброволно са запазвани. Освен това, напредвайки навътре в Европа, османците не са имали интерес да запазват крепости, които биха могли да станат ядро на съпротивата по някое време. Така че повечето от крепостите, военните крепости по-специално, са били изоставяни. Но да не забравяме, че не само османците са свършили всичко това, нека да бъдем и самокритични. От личен опит знам, че крепостите, стоящи в доста високо запазен руинен вид, са унищожени в края на 19 и началото на 20 век от самите българи, когато с камъни от тях са строени съвременните селища.
Ще ви кажа и един любопитен момент – според закон от времето на Александър Стамболийски, от 1922 година, ако не се лъжа, това е времето в което много българи се преместват в България след Ньойския договор от отнетите от България територии, тогава дори се стимулира разрушаването на старите крепости, за да могат да се строят квартали за бежанците от Македония и Одринска Тракия.
Отишли ли са стените на Велики Преслав за източник на вар за сладко от сини сливи?
Значи сте чели за това. Това е един интересен документ от 17 в., когато на територията на Велики Преслав, пък и на Плиска се развива един цял бизнес. Аз лично съм открил повече от 20 такива гигантски варници, някой път с диаметър до 4-5 метра, в които са претопявали във вар детайлите от Велики Преслав, където всичко е правено от варовик и мрамор, който е най-качественият варовик, и са използвани за най-различни цели. А това, което вие цитирахте току-що, става дума действително за един турски документ, в който се казва, че най-хубавото сладко от сини сливи става с вар, което знаем и днес, а най-хубавата вар става в Шуменския санджак, т.е. там, където се намират старите български столици Плиска и Преслав.
Какво са обличали средновековните българи? От каква материя са били дрехите им? Имало ли е цветови код, който да онагледи класовата и социалната йерархия?
Разбира се, че е имало. Естествено особено в по-ранния период – 7-9 век, един конен, номадски народ ще използва преди всичко кожите. Искам да подчертая, че нашата почва е такава, че не позволява или много трудно позволява да се запазват тъкани, така че ние много рядко намираме запазени дори части от тъкани. Но това са били кожи - кожени дрехи, кожени ботуши. Облеклото на славяните е ленено , имали са дрехи от вълна. Това е нещо, което съществува през цялото средновековие – разделението между номадски и земеделски народи.
По-интересно става през 9-10 в., когато в Българияна влизат и византийските моди. Все пак Византия е една от цивилизованите страни за това време. Болярите носят копринени дрехи – „Пътят на коприната” минава през Константинопол. Обличат златовезани одежди, секретът на тяхното производство е бил един от най-строго пазените във Византия, така че естествено това са били едни от най-скъпите неща, които са били внасяни. Същото може да се каже и за 13-14 в.
На мен ми се е случвало да попадам на такива тъкани в археологически проучвания през моята кариера. Става дума за епископското погребение от края на 12 в. в манастира „Св. Йоан Предтеча” в Кърджали, където намерихме уникално запазени части от епископските дрехи, от свещеническите дрехи, части от коприната, естествено със златна везба върху тях, тя се е запазила. Преди месец и половина при разкопките ми в богатия некпропол в манастира „Св. св. апостол Петър и Павел” във Велико Търново попаднахме на доста такива златовезани одежди, естествено фрагменти от тях, на боляри от 13-14 в., че и по-късно от 15-17 в. на богати граждани, на ботуши и други останки, които ни показват облеклото на болярите. Между другото заедно с многобройните златни и сребърни накити, които открихме, пред нас буквално се възстанови картината от няколкото изображения, те са много малко, на боляри от 13-14 в. – например в Боянската църква, в Земенския манастир, в които ние виждаме много пищните дрехи и накити на болярите от това време.
Естествено, че е имало и рангови различия. Царят е бил в пурпурни одежди, това е нещо, което наследява от Византия, само императорът е имал право да ги носи. Върху ботушите си той е могъл да носи и двуглавия орел. Като най-близките и високопоставените боляри, деспоти и кесари са носили двуглавите орли върху дрехите си. Това е било символ на властта, която императорът, респективно царят упражнява над останалите. И от стенописите, и от нашите находки се вижда, че дрехите са били в доста пищни цветове, в синьо, в зелено, естествено използвало се е и червено, но не като пурпурен цвят, а в по-убити тонове.
Жените съответно са носили богати набори за глави. По-късно те са се запазили в сокая – това е накит даже от 19 в., който се е носил в Търновско. Всъщност той до голяма степен ни показва тези болярски набори за глава, които са съществували тогава, виждаме ги на стенописи и рисунки от това време. Върху тях са се кичели многобройни украшения, както и прекрасни наушници. Наушникът не е обица, защото са тежки понякога по 80-100 грама, закачали са ги върху дървените конструкции на тези набори за глава, покрити с коприна и с воали. Болярското население е било толкова пищно, простолюдието е било по-просто облечено, в дрехите, за които говорихме – ленени, вълнени, шаяците, които се появяват през това време. Кожата продължава да се употребява.
Какво е било менюто на българите?
Доста по-елементарно от това, което е днес, по простата причина, че огромната част от храната, която днес консумираме, е донесена от Америка след 15 век. Ние малко трудно можем да си представим как се живее без домати, пипер, боб – така нареченото национално българско ястие, картофи и много други неща, както и птици – пуйките също са донесени от Новия свят. Доста неща са били по-различни. Основно менюто се е състояло от различни видове каши – овесени и от други зърнени култури, естествено месо. Били са доста по-месоядни, отколкото сме днес. Ловът е бил едно от основните средства за препитание на хората, в по-малка степен риболовът, защото българинът никога не е бил особено свързан с водата. Разбира се, зелени салати, различни видове корени също са били използвани. И естествено – хлябът, изворът на живота. През това време житото е било мляно на хромели, които ние намираме в доста големи количества, с два камъка, които се въртят един върху друг и по този начин зърната се стриват. По това време се появяват водениците – особено в периода 13-14 в. Такива има запазени около Несебър например.
Да поговорим за социалните отношения – как е било изградено нашето общество? Какви са били правата на жените, имайки предвид номадския ни корен, те може би са се ползвали с малко повече привилегии?
Това също е една от бърканиците в нашата история, защото ние доскоро изучавахме как българското общество през Средновековието е феодално общество. Това всъщност е дълбоко невярно, защото феодализмът е съществувал в Западна Европа, а тук автоматично бяха пренасяни клишетата. Всъщност българското общество е от източно-византийски тип най-общо казано и до голяма степен социалните и обществените взаимоотношения се пренесоха и в по-късните времена. Има една теория, че социализмът е система само в страните, които са били във византийския кръг – Русия, България, Румъния, Сърбия. Чехия и Унгария никога не са били във византийския кръг, затова и те не понесоха комунизма, докато при нас той получи крайните си измерения. Ще обясня какво имам предвид. Нашата система е била следната, говорим вече за периода на развитото Средновековие 11-14 в. – над всички е бил царят, но не като кралете в Западна Европа да бъде чисто наследствен. Да, има елементи да е наследствен, но като цяло царят е така да се каже божествено назначен, за да властва над хората. Оттук нататък започва една йерархия – строго административна, което е много важно. Земята не се унаследява по феодален принцип чак до 14 век. Чак през 14 в. вследствие на засилените контакти със Запада полека-лека започват да проникват, говоря за България, Византия и Сърбия, феодални отношения, но те така и не успяват да се развият. Най-общо казано създава се институцията на пронията – земи, дадени за определено време, но те могат да бъдат отнети от царя, краля, императора. Вече към средата на 14 в. действително се създават някои чисто феодални институции, но османското нашествие не им позволява те да бъдат развити. Т.е. през цялото останало време всички длъжностни лица са били назначавани от царя и той винаги е могъл да отнеме тяхното имущество. Нямаме феодални поземлени отношения като тези в Западна Европа. Именно заради това ние нямаме аристокрация в този смисъл на думата, в който има в Западна Европа. Да, разбира се, има високопоставени хора, хора, които са били от богати родове и т.н., но не и хора, които са разполагали със земите си в рамките на васалитета по начина, по който това е ставало в Западна Европа. Тази система от взаимоотношения ни свързва повече с държавите от източен тип, отколкото със западните.
А правата на жените навсякъде - и на Изток, и на Запад, не са били особено големи. Мъжът е доминирал. Все пак жената е имала достатъчно сериозно място в обществото не само като майка на престолонаследници, да речем, или високи боляри, но и като хора, които са имали известно отношение към съдбините. Ще кажа за 13-14 век, откогато имаме повече данни. Просто повече византийски, а и български извори се появяват, които ни разказват различни епизоди. Например тогава е много силна ролята на принцесите. Много често заради тях са ставали граждански войни. Например при наследниците на цар Иван Асен Втори след 1241 г., знаем за неговите няколко брака и съответно няколко престолонаследници, се разиграва цяла битка, която довежда и до политически убийства. Отначало е наследен от първородния си син Коломан Първи, но понеже той е бил малолетен, е представляван от майка си Ана-Мария – негов регент. В този период надделяват повече прозападните тенденции. Но в 1246 г. в Търново става преврат. Коломан е отровен, на негово място идва Михаил-Асен, синът на Ирина, дъщерята на Теодор Комнин, която даже някои наричат „българската Мария Медичи”. Служила си е с отрови, ловки интриги. По нейни време вече възтържествува православието. Друг пример имаме от края на 14 в., когато Кера Тамара, сестрата на Иван Шишман, участва в политиката, женейки се за султана. Благодарение на тази женитба България получава десетина години отдих за тежкото време на османското нашествие.
Имало ли е робство в България? В писмени източници се твърди, че когато започват гоненията срещу Кирило-методиевите ученици, някои от тях са били продадени в робство.
Робство има, да, но не е робството на античността. Домашни роби е имало през това време, хора, които са били ползвани като домашна прислуга, но не е имало робство във вариантите му от древен Рим. Това е домашен вариант, отколкото този, който познаваме в античния му вариант.
Каква е била средната продължителност на живота?
Доста по-ниска от нашата. Около 20 години е разликата. Казано накратко на 40 години човек е бил почти старец, а на 50-55 години е бил в дълбока старост. Хората рядко доживявали до повече от 60 години. Имало е разлики и в ръста - между Средновековието и сега, близо 15 см. Един мъж с височина, както аз съм 1.85 м е бил изключително висок за своето време. Средният ръст е изчисляван на 1.70-1.75 м.
На колко години са почвали да раждат жените?
Е, при всяко положение по-рано от днес. И това не е толкова далечен спомен. В края на краищата само допреди 50-60 години нашите жени са раждали доста по-рано. Моята баба например, която е жива и е на 93 години, е родила първото си дете на 16. Това при тях е било съвсем закономерно – на 16-17 години да се ражда. Имали са много деца, което се запазва до първата половина на 20 в., но е имало и доста голяма смъртност. До голяма степен популацията се е определяла и от детската смъртност, която е била изключително висока. А и не само детската – имало е голяма смъртност от болести, от войни.
Какво е влиянието на чумните епидемии по нашите земи? Милиони са загинали в Западна Европа, как стоят нещата у нас?
В нашето Средновековие не са били толкова тежки колкото в Западна Европа. Между другото големите чумни епидемии са след 14 в. Но мога да ви кажа за нашето късно Средновековие. В църква край село Вуково, Кюстендилско, открихме надписи от края на 18 в., които ни показаха как са умирали хора от цялото село и накрая са останали буквално единици. Това е голямата чумна епидемия от края на 18 в. През миналата година край с. Нисово, Русенско, аз попаднах на цяло село, заличено от земята от чумната епидемия. Загинало е цялото село, малкото оцелели са се пръснали по други села. Селото, на което намерих некропола, се казвало Галица. Вътре имаше едно уникално погребение на жена на около 25-26 г., положена в гроба заедно с 2-годишното си дете като Богородица с младенеца. И днес се чудим какво точно представлява, но е твърде възможно да е една обредна молитва към Божията майка за спасение от страшната чумна епидемия. Това е една от нашите хипотези.
Какво е било нивото на грамотността? Вярно ли е, че сме били една от най-грамотните нации през Средновековието?
Да, вярно е. Ние намираме страшно много данни за това. Грамотността е била страшно висока, без да мога да кажа точни проценти. Естествено, тя е била сред градското население, но аз лично съм попадал на скриптории – местата, където са писани книги и където са се обучавали учениците. Колкото и да е странно, намираме данни за такива неща. Примерно в църквата към манастира край Равна, Варненско, манастира „Св.св. Петър и Павел” в Търново, в църквата „Св. София” край Охрид се виждат упражненията на монасите и обучение в грамотност – примерно изписване на азбуката, така наречените абецедари, изписване на цифрите. Обучението все пак е било на елитарно ниво, не може да се говори, че всеки селянин е знаел да пише. Това едва ли е било, ние нямаме и данни за селата – какво точно се е случвало там. И графитите са в големите градски центрове.
Какво са представлявали селата и градовете през Средновековието?
Градовете са били укрепени. Средновековният град винаги е бил укрепен. Различни са все пак в различните етапи на Средновековието. Велики Преслав е един равнинен град с много мощна укрепителна система и с голямо пространство. Градовете през 13-14 в. вече са на високи места, те използват естествено укрепените скали. По тях се оформят кварталите, които някой път също се укрепват със стени. Селата са доста по-семпли. Имаме такова едно разкопано село от 11-12 в. край Пазарджик – вижда се една бедна картина, двайсетина сламени къщи с обори към тях, без улична система. Това е било не само българското, а селото в Балканския полуостров през това време. Доста голяма е била разликата.
Къде са избягали оцелелите търновски боляри след турското нашествие? Боженци, Габрово, Арбанаси претендират да са ги приютили.
Разкопките ни от тази година в Търново ни дадоха доста светлина по този въпрос. Ние открихме богати погребения от 15-18 век край църквите „Св.св. Петър и Павел” и новооткритата „Св. Йоан Рилски” и това много ни изненада с колегата Хитко Вачев, защото се смяташе, че Търново е бил в упадък, че близкото Арбанаси иззема неговите функции. Всъщност се оказва, че през това време имаме богати граждани, а може би и боляри, аристократи. В откритите от нас гробове има много накити – златни, сребърни, сърми. Т.е. Търново в някакъв смисъл, особено в Асеновата махала се запазва благосъстоянието на християните. Има и някои документи, които ни показват, че през 15-16 в. в османската система се запазват благородническите титли, да ги наречем, на някои от християните. Разбира се, не на високо ниво, а на по-ниско – става дума за институцията ни примикюрите, алагаторите и на князете. Това са титли, които са давани на християнски благородници, не са били най-високите, не са могли да стигат до висши постове в османската система, но към 16-17 в. изглежда, че се запазва на някакво ниво българската аристокрация. Разбира се, голяма част от нея е била изклана още по времето на нашествието. След 17 в., след като Османската империя влиза в отбранителна позиция и започва да губи, явно, че тези привилегии са били ликвидирани и в крайна сметка Възраждането ни заварва без аристокрация и със загуба за спомена за нея.
неделя, 13 септември 2009
Аз лично ще се въздържа от коментар за момента, но в едни други времена, този човек би бил съден...
|
Археологът проф. Николай Овчаров:
(български)
