Послушанието е заради страх от репресии и терор, а не заради "исторически обоснована" приемственост със "средновековна България от източен тип". Разликата между примирения гражданин и изявения дисидент е приемането на мисълта, че можеш да ядеш пердах. Повечето хора не виждат смисъл от пердаха, когато на практика няма алтернативи. Думи като "социализъм", "комунизъм", "демокрация" и "фашизъм" вече са толкова изпразнени от съдържание, че каквото и да "приемеш" (или избереш), резултатите са и ще са все едни. България от османското владичество, през царския следосвобожденски период, през комунизма, та до днес, се управлява все отвън, все от чужденци или техни местни васали. И точно това е разликата със средновековна България.

А при покварена система за управление, каквато е демокрацията, дори да се появи нов, родолюбив елемент, който да търси суверенитет, ще бъде надвикан и задушен първо от "мнозинството" на местна почва. Ако пък успее да напредне, ще бъде елиминиран от икономическите килъри на заинтересовани външни страни - нещо, което е доволно документирано и на Балканите, и в африканските, и в латино-американските държави.

Така че идеологическите прозрения на Овчаров и жалкия опит да бъдат свързани с времена минали и заминали стават съвсем жалки. Целият свят си върви в една предначертана посока, а като част от света - и ние сме в кюпа. Никакви стереотипи не помагат. Всеки ще си се спасява поединично, доколкото има пипе.

Редактирано от Rex Mysorvm на 15.09.09 22:20.