Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 16:05 05.12.21 
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / История Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема І. Сии 5 кънязь дръжаше княжине об ону сторону Дун
Автор shegorvechem (новак)
Публикувано20.08.09 12:33  



І. Сии 5 кънязь дръжаше княжине об ону сторону Дунайа лет 515 стриженими главами и потомъ приде на страну Дунайа Исперих кънязь тожде и до селе.

Официално приетият превод е както следва:

Тези пет княза управляваха княжеството оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и до сега.

Всички коментарни изречения в т. н. "Именник..." са написани на славянски език. Преводът на тези изречения не би трябвало да представлява трудност. Но не е така. Тук пред нас виждаме един превод направен в пълен разрез с правилата на славянската граматика. Пред нас е очевидна, съзнателно направена грандиозна манипулация на основния текст.

Глаголът "дръжа" в показаната форма "дръжаше" е в трето л. ед. ч. на минало несвършено време и не може да описва действие в множествено число. В трето лице мн. ч. на минало несвършено вр. този глагол е във вида "дръжаша". Действието на глагола "дръжаше" не може да излиза от "Тези пет княза", защото тогава изречението щеше да има вида: "Сии 5 кънязи дръжаша княжине..." Щом глаголът е в единствено число, тогава и князът, който "дръжаше княжине об ону сторону Дунайа", е един, а не петима.

Становището, че преписвачът е бъркал, че не е разбирал съдържанието на текста, не се потвърждава от нищо във всички преписи на оригинала. Освен това управлението на държавата с "остригани глави" е твърде далече от значимостта на сведенията в документа.

Като спазим правилата на славянската граматика, преводът на този израз е следният:

Този "пет" княз държеше на отвъдната страна на Дунав 515 години княжеството на "стриганите глави"."

Проблемът в осъзнаването на този израз е предизвикан от употребата на числото 5 като цифра за определение на подлога "княз". Че князът е един не ще и съмнение. Следователно той е или пети по ред, или тук става въпрос за иносказание, което ние от тази си позиция не можем а разберем.

Ако се върнем към текстна на т. н. "Именник..." ще видим че "Безмеръ" не може да е пети от изброените владетели, защото царе или канове преди него са само "Ирник" и "Курт". Гостун е наместник на царя и не е "князъ".

Остава възможността тук да е вложено иносказание. Да се разбере какво означава това число 5 пред подлога при тази оскъдност на представите ни за миналото на народа ни е практически невъзможно. Разкриването на това иносказание може да стане само на основата на привеждане на други сведения за структурата на държавата. Тук да търсим решение на проблема е ненужно. Задачата на превода е документът да бъде прочетен без отклонение от съдържанието на източника. Поради тази причина приемаме варианта:

"Този пети княз, държеше княжеството на отвъдната страна на Дунав 515 години върху "стриганите глави и след това княз Исперих нахлу в Дунавската страна, както е и до сега."

Изразът "Сии 5 кънязь дръжаше княжине об ону сторону Дунайа лет 515 стриженими главами ... " следва веднага след "Безмеръ 3 лета родъ сему Дуло алет ему шегоръвечемъ". Следователно "Този пети княз" е точно "Безмер". За него е казаното, че владеел княжеството на "остриганите глави", което се намирало "на отвъдната страна на Дунав" от преди 515 години.

Руснаците в миналото са наричали чувашите "бесурмани". Постепенно това понятие започва да се разпространява върху мюсюлманите, но в първото си значение е било точно за идентификация на този народ. От източниците е ясно, че те са преселници от Кутригурия. Патриарх Никифор пише, че "втория брат, наречен Котраг (Кутригурски), като преминал Танаис, поселил се срещу първия."

Пак според Никифор Константинополски първият син на Цар Кубрат, Батбаян останал в бащините си земи. Известно е, че земите на Батбаян са били в Поволжието. Следователно Котраг, движейки се на североизток е преминал горното течение на Дон и се е установил на Волга в района северозападно от Казан. Там и до днес живеят "бесурманите", днешните чуваши. Този народ, въпреки чудовищния натиск на татарите, удържал в значителна степен Християнството в условията на непрекъсната борба за национално оцеляване. Малката маса на народа и сливането н батбаяновите българи, които са били присъединени към държавата тюрки или смесено тюркоговорящо население, са довели до загуба на езика и тюркизация. В съвременния тюркски език на чувашите са останали само бегли следи от индоевропейския говор на преселилите се в началото на VІІ век от Днепър на Волга власи, наричани тогава кутригури или беси.

Ако анализираме понятието "бесурман", се вижда, че думата е двукоренна "Бесур" означава "бесци", "от земята на бесите". Думата "ман" е еднаква с латинското понятие "maneo", което означава "запазвам", "оставам", "постоянен". В латинския език понятието "bessi" идентифицира народ от Тракия. Възникването на това латинско понятие може да се свърже с отглеждането на животни и с корена на думата Беотия.

До тук става ясно, че терминът "бесурмани" не е от славянски произход, а от български и означава "спасилите се бесци".

Думата "mereor" в латинския език означава "достоен". Така думата "Безмеръ" може да се разчете като "достойния на бесите" или "княза на Бесите". Народът на бесите е известен от най-дълбока древност като населявал земите на Тракия и един от народите на т. н. траки, а по-вероятно на тракийците. Същия този народ т. н. "Именник ..." сочи за един от подчинените народи на българите и ни ориентира към района на Киев, където тогава живеят Кутригурите. Така се изяснява, че кутригурите са един от тракийските народи "беси" - животновъди. Вероятно за това латинските автори ги наричат и акатцири.

Първият коментар на т. н. "Именник ... " дава чудесна възможност да се ориентираме в значението на името на народа на власите, предадено ни от византийските източници - "кутригури". До тук стана ясно, че кутригурите, които са населявали долната част на Днепър до самото устие и Крим, на изток до Дон и на запад до Тиса, са известните от древността беси, чийто род започва от Беотия, Кадъм и Херакъл. В І. коментар те са наречени "стригани глави".

В английския език думата "gourd" означава "тиква" или "кратуна". В българския език е още живо понятието "окутрен", което означава "остриган". Несъмнено това понятие е във връзка с английската дума "cut", което означава "режа".

Преведена думата "кутригури" през английските корени, означава "стригани тикви" или "стригани кратуни". Така разбрано понятието носи шега и си означава точно "стригани глави". Като сравним написаното в текста на коментара наименование на кутригурите, които населявали "ону сторону Дунайа" със значението на английските корени на съставните думи, става ясно, че думата "кутри" означава "стригани", а "гури" значи "глави" или "предводители". Като направим връзка със сведението на Лъв Дякон за външния вид на Светослав ІІ Киевски, където е подчертано, че стригането на главата е белег за знатност в неговия род, неминуемо стигаме до извода, че името на кутригурите показва, че те са били оглавявани от хора, които са си стрижели главите в знак на благородство на произхода им.

Така става ясно, че княжеството "на страната отвъд Дунав" не е на народа със стриганите глави, а на князете, които си стигат главите. Народът е получил това прозвище от обичая на князете му да ходят със стригани глави. Така става ясно, че "стриганите глави" от т. н. "Именник ... " са кутригурите, въпреки че само князете им са бръснели главите си.

Стригането на главите е обичай, идващ от най-дълбока древност, при който се илюстрира смирението, подчиняването на чужда воля или на волята на Всевишния. По тази причина монасите от всички религии се подстригват или нацяло си бръснат главите. При "стриганите глави" подстригването е било един доста условен знак за благородство. То преди всичко е било белег на подчиненост на княза на кутригурите на властта на царя на българите и сочи второ ниво в йерархията на държавата. Бръснатата глава на княза на бесите е показвала, че той не е самостоятелен владетел, а слуга на царя. Така погледнато, благородството на князете на бесите, изразявано с бръсненето на главите им трябва да е поставяло една дистанция между народа на власите и на мирмидонците.

В тази връзка името на "утигурите" трябва да означава "педвождани от майчините (синове)". Следователно това име е на българите от източната страна, на мирмидонците, които са населявали тогава Казказ заради предаването на престола по майчина линия. Името "оногури" пък означава "предвождани от оннос" и показва, че в състава на войските на хуните е имало не само българи, а и други народи, както свидетелствува Йорданес.

След като стана ясно, че подлогът на осмото изречение: Безмеръ 3 лет ародъ сему дуло алет ему шегорвечемь е прозвище на княза на бесите (кутригурите). Става ясно, че това изречение не казва кой, кога и как е бил въздигнат на престола, а точно обратното: кой, кога, кого е свалил от престола. Преводът на осмото основно изречение и І-ви коментар придобиват вида:

8) Князът на бесите за три години детронира родения (сина на) Дуло, който получи Славата от Господаря на земята. и

І. Този пети княз държеше княжеството на кутригурите в страната отвъд Дунав 515 години и след това княз Исперих нахлу в Дунавската страна, както и до сега."

Преводът на "сему" като "роден" е на основание латинската дума "semen", което означава "род", "син", "потомък". Така се обяснява значението на арменското сведение, че синът на Цар Кубрат побягнал от Хипийските планини.

Възможно е Цар Аспарух в някакъв момент да е бил принуден да отстъпва пред кутригурите и това арменците предават като бягство от крепостта на резиденцията му. Арменските историци са били много близко до района на събитията и техните сведения трябва да се приемат сериозно.

Сведенията на византийските автори от онова време внушават, че държавата на Цар Кубрат се разпада на пет части и в резултат на това отслабване от изток нахлуват хазарите. Т. н. "Именник ... " дава по-друго сведение. Чак след нахлуването на Цар Аспарух в западната част и евакуацията на основната част от населението от Квказ и Кубан към Днепър, хазарите са могли да влязат в пределите на България, вероятно в началото като наемници на една от воюващите страни. В нашия документ се казва, Цар Аспарух е нахлул в Дунавската страна, което говори за военно нападение срущу кутригурите. Изразът не допуска, че войските са отстъпвали пред друг потивник и са се укрили в Кутригурия. Това ни дава основание да считаме, че нашият източник отхвърля хипотезата, която се вижда във византийските източници, за отстъпление пред хазарите.

ПРИ КАЗАНСКИТЕ ТАТАРИ СА ОСТАНАЛИ НЯКАКВИ СВЕДЕНИЯ ЗА НЕГО ВРЕМЕ. МАКАР И ИЗКРИВЕНИ ОТ СИЛНАТА ДЕМОГРАФСКА ДЕФОРМАЦИЯ, ТЕ ДАВАТ НЯКАКВА ДАЛЕЧНА, НО ВСЕ ПАК ПРЕДСТАВА ЗА СЪБИТИЯТА. В КНИГАТА "ДЖАГФАР ТАРИХИ", КОЯТО ПРЕТЕНДИРА ЗА АВТЕНТИЧНА ИСТОРИЯ НА "ВОЛЖСКИТЕ БЪЛГАРИ", ЗА ЦАР АСПАРУХ Е КАЗАНО, ЧЕ Е "АТИЛКЪСЪ". ТОВА ИМЕ ОЗНАЧАВА "РОДЕН ОТ ДЪЩЕРЯТА НА АТИЛА". СЛЕД КАТО ТОЙ Е РОДЕН ОТ ЖЕНА ОТ ЦАРСКИЯ РОД, СЪГЛАСНО ТРАДИЦИЯТА НА МИРМИДОНЦИТЕ ТОЙ ТРЯБВА ДА Е ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИКЪТ, ЗАЩОТО Е АВИТОХОЛЪТ.

УСТОЙЧИВИЯТ ПЪТ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА НАСЛЕДСТВЕНИ КАЧЕСТВА Е ЧРЕЗ ЖЕНАТА И ПОНЯТИЕТО "АТИЛКЪСЪ" НЕ МОЖЕ ДА ВЪЗНИКНАЛО СЛУЧАЙНО. САМОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ПОНЯТИЕТО ПОТВЪРЖДАВА ВАРИАНТА НА ПРЕНОС НА НАСЛЕДСТВЕНОСТТА В ЦАРСКИЯ РОД НА БЪЛГАРИТЕ ЧРЕЗ МАЙКАТА. ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ВОЙСКИТЕ ОТ ИЗТОЧНАТА СТРАНА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПРЕСТОЛА НА НАСЛЕДНИКА ПОКАЗВА, ЧЕ НОСИТЕЛИТЕ НА ТАЗИ ТРАДИЦИЯ, ЦАРСКИЯТ НАРОД СА ХОРАТА, КОИТО СА ЖИВЕЛИ ОКОЛО КАВКАЗ.

Опитът на княза на бесите от района на Днепър да наруши тази традиция и решителните действия на населението от Кавказката страна срещу народа на Дунавската страна показва, че царския народ е източният клон на българите, който по него време е заселен северно от Кавказ и в самата планина.

След като е ясно, че наименованията на владетелите от т. н. "Именник ... " са изградени на основание определени качества, за да се ориентираме повече в съдържанието на текста, да разчетем понятието "Исперих". То е много близко до латинското наименование на Тесалия - "Histria" и съответно на латинското име на Дунав "Hister" - "Течащ на изток". Преминаването на съгласната "т" в "п", което за един език, който патриарх Никифор нарича "наречие", очевидно на познат език, е съвсем нормално. Двете съгласни са с еднаква валентност и в такава формация са равностойни. Думата "Histria" може да се разглежда и като съставна двукоренна дума. Вторият корен "tria" означава "земя", "страна", а "His" е притежателна форма на "Hiо" или "Hiona", името на божата майка. Цялата дума означава "Земя на Божата майка". Името на Божията майка, майката на слънцето в митологията, се среща и като "Тио" и като "Хиона" или "Хио", което потвърждава тезата за българското звучене на имената на Тесалия и Дунав. Точно това значение на името Тесалия - "Земя на Божията майка" е причината Атон да е Света земя и място за разполагане на манастири.

В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ, ПРОЗВИЩЕТО НА ВОЖДА НА ДУНАВСКИТЕ БЪЛГАРИ ОЗНАЧАВА "ТЕСАЛИЕЦА" ИЛИ "ДУНАВСКИ". ПРИ СВЪРЗВАНЕТО НА ПОНЯТИЯТА "СЛЪНЦЕ" И "СТРАНАТА НА СЛЪНЦЕТО" - "ИЗТОК" СЕ СТИГА ДО ИЗВОДА, ЧЕ "ИСПЕРИХ КЪНЯЗЪ" МОЖЕ ДА ОЗНАЧАВА И "КНЯЗА НА ИЗТОЧНАТА СТРАНА". ВРЪЗКАТА СЪС СЛЕДВАЩИЯ ЗАПИС, КЪДЕТО ВНЕЗАПНО СЕ ПОЯВЯВА "ЕСПЕРЕРИХ", КОЕТО ОЗНАЧАВА "НА ЗАПАД ОТНОВО ВЪЗКАЧЕН" ОПРЕДЕЛЯ ПОНЯТИЕТО "ИСПЕРИХ", КАТО "ИЗТОЧНИЯ". ОТ АРМЕНСКИТЕ И ВИЗАНТИЙСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ Е ЯСНО, ЧЕ ДВЕТЕ ПОНЯТИЯ СЕ ОТНАСЯТ САМО ЗА ЦАР АСПАРУХ. ДА СЕ СЧИТА, ЧЕ СА ДВА ВАРИАНТА НА ЕДНА И СЪЩА ДУМА, КАКТО Е ПРАВЕНО ДО СЕГА, Е НЕВЪЗМОЖНО. ТОВА СА СЪВЪРШЕННО РАЗЛИЧНИ ДУМИ И СА СВЪРЗАНИ САМО С ТОВА, ЧЕ КАСАЯТ ЕДНА ЛИЧНОСТ. ОНОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ПРОМЕНИ ИМЕТО НА ВЛАДЕТЕЛЯ Е ПОКАЗАНО В Т. Н. "ИМЕННИК ... " - НАВЛИЗАНЕТО В "ДУНАВСКАТА СТРАНА", КУТРИГУРИЯ, КОЯТО Е НА ЗАПАД ОТ ВЛАДЯНАТА ДОТОГАВА ТЕРИТОРИЯ ОКОЛО КАВКАЗ, КОЙТО НАИСТИНА Е БИЛ ИЗТОЧНАТА СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА.

ИМЕТО "АСПАРУХ", КОЕТО ИЗПОЛЗУВАТ ГЪРЦИТЕ, "АСПАРХРУК", ИЗВЕСТНО ОТ АРМЕНСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ, ИЗГЛЕЖДА КАТО АРХАИЧНО ИРАНСКО ПОНЯТИЕ "АСПАРХ-РУК", КОЕТО ОЗНАЧАВА "АСИРИЙСКИ ЦАР". РАЗЧИТАНЕТО НА ТИТЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ "КАН АСУВИГИ" КАТО "ЦАР НА АСИРИЙЦИТЕ" СЪВПАДА НАПЪЛНО С ПРОЧИТА НА ИМЕТО НА ЦАР АСПАРУХ КАТО "АСИРИЕЦЪТ". ПРЕЗ ЛАТИНСКИЯТ ЕЗИК ДУМАТА "АСИРИЯ" ОЗНАЧАВА "ИЗТОЧНА", "СТРАНАТА НА ИЗГРЕВА" И ПО ТОЗИ НАЧИН ИМЕТО НА ВЛАДЕТЕЛЯ ОТ НЕГО ПЕРИОД СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО ЗВУЧИ КАТО АСПАРУХ.

Навлизането на Исперих на територията на Кутригурия е довело до преселването на част от кутригурите на североизток.

В славянският език думите "приде на страну Дунайа" не означават, че е дошъл, а че е нападнал, навлязъл на територията на кутригурите. Причината за идването е показана в текста: Безмеръ 3 лет ародъ сему Дуло алет ему шегоръвечемь.

Както е посочено в сведението, Цар Аспарух не започва веднага военни действия срещу Котраг. Вероятно тези три години са били използувани за мирно урегулиране на конфликта и чак след това князът напада "Дунавската страна", като решава въпроса за управлението с кутригурите. След разгрома на войските на бесите князът им заедно с аристокрацията, която е оглавила бунта се изнасят на север към (съвременна) Чувашия.

Какви са били механизмите на наследяването на българския престол от сведението на арменците за напускането на Кавказ от българите става още по-неясно. Те твърдят че Цар Аспарух е син на Цар Кубрат. Най-вероятно тази родствена връзка е алегорична. Отразено е че той е престолонаследникът му. Фактът, обаче е на лице - избухва гражданска война. Твърде вероятно е в някаква степен законът за наследяването да е бил престъпен при определянето на престолонаследника Аспарух за следващия цар и това да е предизвикало законни действия от страна на кутригурите. Да не се забравя че става въпрос за наследяване на короната на царя, а не на Кана на Българите. В това отношение кутригурите може да са сметнали, че е вече време те да оглавят държавата, още повече, че столицата е била на тяхна територия.

В сведенията на записа не се вижда държавата да се е разпаднала в следствие на война между кутригури и живеещите на изток до Кавказ "Тесалийци". В този смисъл, свидетелствата на Никифор и Теофан за разпад на държавата, отслабване на народа и опасна заплаха от хазарите, изглеждат доста пресилени. От упоменатите от тях петима синове на Цар Кубрат - Батбаян, Котраг, Алцек, Аспарух, Кубер в т. н. "Именник ... " присъствуват само Цар Аспарух, Котраг (като Безмер) и Кубер (като Севар). Батбаян изобщо не е упоменат, което показва, че в него момент волжската територия не е създавала проблеми на властта. Алцек, както дават да се разбере лат. източници, тръгва с много малка група българи от района на Панония и неговото движение най-вероятно не е свързано със събитията в Кутригурия през 660-663 г. Според нашия документ, размирици е имало само в "Дунавската страна" и това е предизвикало решителни действия от страна на Цар Аспарух. Следващите бойни действия в този район вече са след 21 г. и са от друг характер.

Посочването на Баян, от патриарх Никифор, като първороден син на Цар Кубрат води до заблуда за мотивите за разпадането на държавата и търсене на причината за напускатнето на Кавказ във военен разгром и прокуждане. В същност, кутригурите като най-голям народ в общата държава, вероятно са опитали да поемат върховенството в държавата, на което законният наследник - Авитохолът Цар Аспарух отговорил с война. Колко е продължила гражданската война и с чие участие се е водила т. н. "Именник ... " не казва. Само става ясно, че е започнала веднага след смъртта на Цар Кубрат и за три години кутригурите са отхвърлили зависимостта от Господаря на земята. Нахлуването на Цар Аспарух в Кутригурия може да е довело до разбягване на победените, както сочат византийците, но в този наш източник такова нещо не е отразено. От следващите записи става ясно, че Севар (Кубер) предводител на българите в Солунско е оглавявал част от тесалийците, разположени в Панония. Защо тези тесалийци са били отделени от района на Кавказ не е ясно, както от т. н. "Именник ... ", така и от други насочващи източници.

Възможно е след похода на Запад част от народа изобщо да не се е върнал в родината, а да са останали в Авария или западно от Кутригурия и поради това да са наречени "севери" - от латински "отдалечени", "отделени". Ако византийските сведения за наличие на голяма група българи в Авария са верни, тогава посочването на "петте сина" от тях означава, че северите са били в границите на държавата. В тази връзка сведенията на византийците за подчинеността на Кубер на аварите в светлината на нашия извор са твърде съмнителни. Иначе самостоятелността на "северите" и участието в нахлуването на Цар Аспарух на Балканите са невъзможни. Наличието на данни за война на българите с аварите от разглеждания период за престола на хаганата с нищо не противоречат на една подобна хипотеза. Най-близо до описаните събития по смисъл е предположението, че аварите са били в някаква степен зависими от Цар Кубрат, а не обратното, което е една от частите на предполагаемата политическа схема на развитието на тюркската "прабългарска" държава преди и по времето на Цар Кубрат.

Нахлуването на Севар (Кубер) по Нишко-Охридското направление е засвидетелствувано от византийските източници и не буди съмнение, но този факт предизвиква законни въпроси, свързани с условията на развръщане на главната групировка на войските на изходен рубеж в Панония и влиза в конфликт с твърденията за трайни враждебни отношения между българи и авари. Очевидно тези сведения се отнасят за кратък период от време и не отразяват същността на българо-аварските отношения в периода 600-800 г. или изобщо не са верни.

Посочването в т. н. "Именник ..." на някакъв "пети княз" на бесите дава основание да се мисли, че сведенията на патриарх Никифор и Теофан Изповедник за "петте сина на Кубрат" се базират на неточна информация за отдавна минали събития и невярна предства за състоянието и организацията на балгарската държава. Не ще и съмнение, че понятието "син", което те използуват, когато назовават водачите на народа на българите, има български източник, защото отразява една много древна държавна традиция, вървяща към робовладеенето и патриархалните родови отношения. В същото време неразбирането на тази терминология и буквалното и тълкуване носят сигурно отклонение от фактите и истината за народа и държавата ни. Както посочва анализът на данните до сега, за българската държава, от родствените връзки на царя само тази с избрания за престолонаследник сестриник е била от значение. Собствените му синове не са имали никакъв шанс да заемат престола. За това и борба за такъв престол от тях не може да се очаква. Следователно, гражданската война след смъртта на Цар Кубрат не може да е оглавена от синовете му. Т. н. "Именник ..." казва, че са възстанали кутригурите. Този народ е бил много голям и е възможно да се е състоял от пет клана, което да се съдържа в определението 5 на княза на бесите. Нейното военно преодоляване е изисквало решителни действия от страна на Цар Аспарух и той не се е поколебал. Настъпил на запад с цялата си сила, превзел Кутригурия и после преселил народа си в Дунавската страна, "тожде и до селе".



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* І. Сии 5 кънязь дръжаше княжине об ону сторону Дун shegorvechem   20.08.09 12:33
. * Re: І. Сии 5 кънязь дръжаше княжине об ону сторону Дун latani   20.08.09 20:58
. * Как е възможно ??? shegorvechem   22.08.09 10:17
. * Re: Как е възможно ??? мapдyk   22.08.09 11:05
. * Re: Как е възможно ??? мapдyk   22.08.09 11:21
. * Re: І. Сии 5 кънязь дръжаше княжине об ону сторону Дун Kpънджaлин   24.08.09 13:11
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2021 Dir.bg Всички права запазени.