хипотезата / Наука / Хуманитарни науки / История

Хипотезата, която ми се върти в главата е следната:

1. До 6в. прото-влашкото население присъства доминантно почти във всички балкански провинции, но по времето на славянската инвазия основната част от него е славянизирана. Единствените латинофони на Балканите, които избягват славянизацията са планинските пасторалисти. Градското население пък основно бяга на юг в градовете на ИРИ и се елинизира.

2. През 6-9в. останалите латинофони живеят концентрирано в и около триъгълника София - Ниш - Скопие, в Западна Стара планина, Средна гора и в някои планини на Западните Балкани. Към началото на 9в. повечето протовласи стават поданици на България. Може би тогава започват и първите имв прониквания в Карпатите. Пак тогава започва и движение на юг, т.е протовлашко население от триъгълника София - Ниш - Скопие тръгва и на север, но и на юг - към Македония, Тесалия, Епир, Етолоакарнания. Последните са тези, които бягат като ромейски поданици от инвазията на България през 9в. Повечето обаче остават в пределите на България и дори някои от тях проникват на север от Дунав - в Карпатите между олтения и Банат.

3. 10-12в. - Власите по бит продължават да са пастири, но са използвани от ИРИ за военни кампании и като военизирано гранично население. Така съвсем логично повечето власи се оказват не къде да е а в Паристрион/Парадунавон/Мизия.

4. Власите са основната ударна сила (заедно с куманите) във въстанието на Асеневци. Основава се ВБЦ, доктринално наследник на ПБЦ, а повечето власи са негови поданици. Официалният език на новообразуваната държава естествено е българския славянски, има църковна литература на този език от времето на ПБЦ, има спомени и за престижа и авторитета на ПБЦ. Същевременно няма писменост на влашки, няма и на кумански. Голяма част от поданиците на ВПЦ естествено са славяноезични. Същевременно мигжрационен влашки поток в посока северно от Дунав продължава без прекъсване.

5. 13-14в. Голяма част от поданиците на ВПЦ са двуезични и дори триезични. Ще обясня какво имам предвид. Първоначално власите пастири говорят на влашки, а славяноезичното население на български славянски. От 13в. (а може би и по-рано) започват процеси на усядане на власи и ежедневното им съвместното им съжителство със славяноезични. Създава се "контактен език" за комуникация между говорещи български славянски и говорещи влашки, нещо като "славянска версия за власи". Този език не е влашки, но не е и старобългарски (български славянски). Този език е старобългарски с разклатена граматика. Все по-голяма част от населението на България започва да го говори, макар че една част е двуезична и все още знае влашки, а друга част знае и официалния език на ВПЦ (по-точно знае граматиката му, защото лексиката му я знаят всички поданици). Към 14в. средновековният славянобългарски се знае само от елита на България, Влашко и Молдова, а простолюдието знае само прото-новобългарски (славянския с разклатена граматика) и влашки. В крайна сметка мисля , че 13-14в. са много важни относно етногенезата на съвременните българи (и произходът на съвременния български език). Именно преплитането между славянобългари, власи и кумани, а в Македония и арбанаси, водят до дълговременно двуезичие (някъде и триезичие) на големи части от населението и до опростяване и уподобяване на граматиката (балкански езиков съюз - български, румънски, армънски, албански).