Стара Загора

Градът е разположен в Старозагорското поле — източната част на Горнотракийската низина, заключена между Сърнена Средна гора, Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, Сакар планина и Чирпанските възвишения със средна надморска височина 137 метра, край река Бедечка. Намира се на 231 км по шосе и 250 км по ЖП линия от София. Климатът на градската територия е преходноконтинентален с полъх от Средиземно море. В района виреят рядко срещаните в България екзотични дървесни видове магнолия, кедър, смокиня, лавър (дафиново дърво), нар, бадем, райска ябълка, кипарис. Средната годишна температура е 13°C (средна януарска +1,0° и средна юлска +24,0°C) със средногодишна валежна сума 650 мм. Северозападно от Стара Загора на около 16 км се намират Старозагорски минерални бани, а северно от града на около 15 км има друг минерален извор в село Ягода. Стара Загора един от най-древните градове в България и Югоизточна Европа. Доказателства за това са 8-те му имена: Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Зaара, Железник и Стара Загора. Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е. [2] [3]. Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища във Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа [4]. Днешният град е основан от траките под името Берое, което на тракийски означава желязо — още в древността се е добивало желязо от мини до Стара Загора. Римският император Траян преустроява града и го кръщава на себе си — Улпия Августа Траяна. По времето на Римската империя Августа Траяна е oт сред градовете, имащи право да секат собствени монети - право отдавано на най-големите търговски и икономически центрове на империята. Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година, при която хан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота и разбива 30 хилядна арабска армия. За благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре с център Берое. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума 'бору' - крепост). След това градът многократно преминава ту във Византия, ту в България. При посещението си в града през 784 г. византийската императрица Ирина възобновила крепостните стени, за да удържи натиска на младата българска държава и му дава своето име - Иринополис. След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея. През 1372 година османските турци завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Османците, виждайки огромното наследство на исторически паметници от различните култури, го преименуват на Загра Атик — на турски древна Загора. По-късно името се видоизменя на Ески Загра — старо Загора. През турското владичество градът отново е водещ културен и икономически център. Той е първият български град преименуван с българско име още преди Освобождението, поради голямата будност и настойчивост на старозагорци. През 1854 година се взема решение от старозагорския български елит градът да се прекръсти на Железник, подчертавайки, че още в древността там се е добивало желязо (превод от Берое). Но това име не се налага задълго и през 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с преведеното на български турско име — Стара Загора. Д-р Иван Богоров в своята книга „Няколко дена разходка по българските места“ отбелязва, че Ескизаарското поле е едно от най-плодородните в цяла Румелия и че Ески Загра е един от най-населените с българи градове в Румелия. През 1841 г. в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. От 1863 г. се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Родно място е на редица едни от най видни български възрожденски дейци като Захари Княжевски и Александър Екзарх. Две години тук е творил и Николай Павлович, който възнамерявал да открие рисувално училище. Тук е родена оперната певица Христина Морфова, наречена „Българският славей“. Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 г., ръководено от Колю Ганчев. През време на Освободителната война градът на няколко пъти е изгарян от турските башибозуци. Изклани са между 5000 и 14 500 старозагорци и още хиляди напускат завинаги Стара Загора. Това са най-трагичните моменти за Стара Загора. Стара Загора е град, опожаряван многократно, но построяван отново и отново за да устои на прищявките на времето. Последното му построяване от пълно опожаряване започва в 1878 г. по план, вдъхновен от римската хиподамова система — дълги, прави улици, пресичащи се под прав ъгъл. Планът е изработен от известния чешки архитект Лубор Байер. На 5 октомври същата година е положен и първият камък за възстановяването и именно затова датата е обявена за празник на града

Днешният град е основан от траките под името Берое

Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума 'бору' - крепост).

През 1854 година се взема решение от старозагорския български елит градът да се прекръсти на Железник, подчертавайки, че още в древността там се е добивало желязо (превод от Берое). Но това име не се налага задълго и през 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с преведеното на български турско име — Стара Загора.

През 1854 година се взема решение от старозагорския български елит градът да се прекръсти на Железник, подчертавайки, че още в древността там се е добивало желязо (превод от Берое).