История

София е град със 7000-годишна история, с което е уникална за Европа като един от градовете с най-древно минало. В идеалния център на града и до днес се откриват предмети от бита на неолитния човек, останки от каменната и бронзовата ера. Счита се, че причина за заселването на древните хора на това място са топлите минерални извори, които изобилстват в Софийското поле. Най-много те са в днешния център - край старата минерална баня, около Президентството, в квартал Лозенец, в кварта лите Горна Баня и Княжево. Температурата им варира от 21°С до 42° С, съдържат множество йони и соли, лековити са.
Първите племена, населявали полето, са траките от племето серди. Те дават и първото име на града - Сердика. Около 500 години пр. Хр. тук се настаняват и одрисите, известни като етнос, основал свое царство. За кратко време през IV век пр. Хр. градът става владение на Филип и сина му Александър Македонски. Едва през 29 г. сл. Хр. градът е завладян от римските легиони и по време на царуването на император Траян (98-117) става център на административна област. Името му вече е Улпия Сердика и е муниципиум (централен град) на областта. В града се строят кули, крепостни стени, бани, административни и култови сгради, гражданска базилика и булевтерион (голям амфитеатър). През II в. той става център на провинция Долна Дакия, разраства се за около век и половина, така че с основание император Константин Велики е наричал Сердика “моят Рим”. Градът е малък по мащаб, но великолепен като градоустройствен план и архитектура, богат на развлечения и обществен живот. Нов разцвет Сердика получава при император Юстиниан, когато е оградена с внушителни крепостни стени, части от които могат да се видят и днес.

Запазена напълно и реставрирана добре е римската ротонда, превърната в раннохристиянски храм “Св. Георги” - намиращ се зад хотел “Шератон”. Градът е завладян от Атила през V век и възвърнат от Византия скоро след неговата смърт. Той остава част от Източната Римска империя до началото на IX век.

Със създаването на Дунавска България през 681 година много от българските владетели проявяват интерес към Сердика. Кан Крум успява да го включи в пределите на България през 809 година. Името на града вече е Средец, което на тогавашния език означава “среда, център, средище”. И действително местоположението му дава основание той да бъде център на Балканския полуостров. Това име градът носи до 1018 година, когато след падането на България под византийска власт е преименуван на Триадица, което означава “между планините”. След 1194 г. Средец възстановява името си.

Градът е обсаждан и нападан многократно от маджари, сърби и кръстоносци. След освобождението на България от византийско владичество той отново е включен в границите на страната. Името му вече е София. Храмът “Св. София”, който съществува и днес (в близост до храм-паметника “Св. Александър Невски”), дава новото име на града. Той се разраства и става център на занаятите и търговията. Строят се нови сгради и много църкви в града и околността, най-известна от които е Боянската църква.

София пада под османска власт през 1382 година. В документи от онова време той е наричан с невероятни епитети, изразяващи възхищението на завоевателя. Въпреки това турските власти бързо променят облика му. Християнските храмове западат или се рушат, строят се турски административни сгради, джамии, бани, търговски средища. За петте века турска власт София става неузнаваема. Разкопките в по-ново време откриват как се е променял градът през своята многовековна история. От османския период са запазени малко сгради. Турските управници оценяват чудесното местоположение на София като кръстопът и важен магистрален пункт на Балканите и разширяват града като занаятчийски и пазарен център. През XVII век той вече е най-голямото пазарище на Балканите, през XVIII век през него минава каменен път, свързващ Европа с Мала Азия. През XIX век е построена и първата балканска железница, като отсечка от прочутия “Ориент експрес”. София е административен център на “санджак” - област, на която Османската империя разчита много. След освобождението на Сърбия през XIX век Софийският санджак става граничен. Градът е нападан многократно от кърджалии, които ограбват и опустошават периодично някои негови райони.

По време на Възраждането и националноосвободителното движение, Апостолът на свободата Васил Левски създава тук революционни комитети и счита София за един от центровете на бъдещото въстание. По ирония на съдбата след залавянето му той бива докаран именно в София, където е съден и обесен през 1873 г.

София е освободена от османска власт на 4 януари 1878 г. По онова време градът не надхвърля 12 000 жители, но благоприятното му стратегическо местоположение го прави подходящ за столица и на 4 април 1879 г. София е обявена за столица на Княжество България. За бро ени години населението се увеличава почти десет пъти, обликът му коренно се променя, турските сокаци се заменят с павирани улици, строят се административни сгради, църкви, училища, градини, съвременна канализация, прокарват се телеграфи и телефони. София започва да прилича все повече на европейски град, макар и с много белези на Изтока. През 20-те години на ХХ в. София придобива по-европейски вид. Съвсем модерна и с неповторим облик става тя по време на царуването на Борис III, когато се строят сгради в стил модерн, сецесион, баухаус, неокласицизъм и европейски еклектизъм. Днес центърът на София и кварталът между Лъвов мост и хотел “Шератон” изобилстват с постройки от първата половина на века. Малките улички и газовите фенери се запазват почти до Втората световна война. Американските бомбардировки през войната предизвикват разрушения в централната част на града. По това време България е съюзник на фашистка Германия. През 30-те и 40-те години на ХХ в. София е арена на работнически стачки, политически митинги и демонстрации, но и център на културата, науката и изкуството. Промените в политическия живот след 9 септември 1944 г. дават отражение и върху облика на столицата. Строят се сгради в урбанистичен и сталинистки стил, най-известен от които е централният комплекс - Партиен дом, хотел “Балкан” и ЦУМ. Днес този комплекс от сгради има по-различно предназначение. В сградата на “Балкан” например е хотелът от известната верига “Шератон”. В продължението му се помещава Президентството. ЦУМ е коренно преустроен, а до него се намира Министерският съвет. В бившия царски дворец е разположена експозицията на Националната художествена галерия. София става най-големият промишлен център на страната. В нея се съсредоточава 1/6 от производството, 1/8 от населението, голямата част от политическия и културен елит и държавен капитал.

Днешна София непрекъснато се променя. Тече реституция, връщат се стари имоти, сгради, строят се нови магазини, отварят се частни фирми. Постепенно се реставрират онези непреходни културно-исторически ценности, които я превръщат в истински европейски град с древна култура, впечатляващо настояще и добро бъдеще.

Първите племена, населявали полето, са траките от племето серди. Те дават и първото име на града - Сердика. Около 500 години пр. Хр. тук се настаняват и одрисите, известни като етнос, основал свое царство.

Едва през 29 г. сл. Хр. градът е завладян от римските легиони и по време на царуването на император Траян (98-117) става център на административна област. Името му вече е Улпия Сердика

Кан Крум успява да го включи в пределите на България през 809 година. Името на града вече е Средец, което на тогавашния език означава “среда, център, средище”......Това име градът носи до 1018 година, когато след падането на България под византийска власт е преименуван на Триадица, което означава “между планините”. След 1194 г. Средец възстановява името си.

След освобождението на България от византийско владичество той отново е включен в границите на страната. Името му вече е София. Храмът “Св. София”, който съществува и днес (в близост до храм-паметника “Св. Александър Невски”), дава новото име на града.