|
Здравейте,
ето една иформация за съществувал скален релеф на тракийски конник в Русенско. От едно на село Мечка от 1968 г. - Релефът, бил доста малък, 75 х 50 см, взривен в 1940 г., но ясно имало запазена негова снимка.
*********************
.
През 1925 година чехският археолог Карел Шкорпил обхождайки римските крепости край Дунава заснел съществуващия до тогава милиарен камък при калето край Стълпище и може би е записал точния текст в неговата антична география. Един от неговите последователи швейцарски професор през 1975 година с копие от снимката на Шкорпил потърси колоната и се увери, че наистина е заличена от мястото. Заличени са издълбаните скални водохранилища и бойници от прокарването на шосе от Стълпище за ДЗС.
В началото на низината югозападно от селцето наречена "Ореша" отбелязано от Шкорпил като "Каджик дере" /суха река, / е мястото на този уникален тракийски скален релеф открит преа 1932 година от Васил Маринов виден наш етнограф и учител от Русенската мъжка гимназия, който с група гимназисти е обходил околностите на Стълпище със изследователска цел. Видян и фотографиран, релефът дава едно интересно подробно описание:
— Един конник препуска с развята от вятъра мантия. Уплашена сърна бяга пред него, подгонена от хрътка. Тракийският херой, свит в своя хитон, увлечен в преследването, препуска от дълбините на вековете и идва до наши дни, запечатан върху една скала, за да ни напомни за траките — древните обитатели на нашите земи, слели се с дошлите тук прабългари и славяни, изчезнали и едновременно оставили у нас нещо от себе си. /Васил Дойков/
Карел Шкорпил, който подробно изследвал околностите на Стълпище в географско и археологическо отношение, нищо не е споменал за уникалния релеф от тракийско време.
Заинтересован от съобщението на Васил Маринов за релефа на тракийския конник, проф. Г. И. Кацаров изследвал "новооткрития паметник на тракийския конник". Той поместил снимка от релефа взета от В. Маринов в своя труд на немски език "Паметници на тракийския конниик в България", Будапеща 1938 г. Според описанието на Васил Маринов, конникът е бил издълбан в скалата върху отвесната гладкост на 3 м височина в трапецоидна рамка с долна страна дълга един метър, горна — 75 см и с височина 50 см. Изобразен е галопиращ конник с развята мантия. "Конят е добре запазен и живо представен с гъста и буйна опашка. Пред коня малка хрътка с увиснали уши догонва бягащата пред нея сърна. Пред коня личи дърво, около ствола на което се вие змия." И по-нататък: "Дикилиташкият конник, въпреки че от пръв поглед схожда с мадарския, при по-внимателно сравнение няма абсолютно нищо общо с него. Дикилиташкият конник е нов паметник на тракийския херой, единствен в България изваян върху отвесна стена". Всичко това за тракийския конник остава едно възпоминание и присъда срещу недобросъвестните, невежите и малджийте /иманяри/. Очаквайки, че зад релеф в скалата има златно съкровище, в незнаен ден и час през 1940 година, го хвърлят във въздуха с каменарски барут. Това е загуба неоценима за етнографията на България.
В близост над заличената скала на релефа се намират десетина антични гробници в местността "Пулгаря над ореша". За тях още няма разкопки и разкрития, за които нищо не се знае. В съседство със скалата на тракийския конник към селцето се намира друга скала с пещера и малка църквица от типа на скалните църкви по долината на река Русенски лом, която е засипана от пороищата и едва е личала към 1940 година. Тя е част от онова скално общежитие, което духовници-аскети създават през Второто българско царство.
Праз 1936 г. група каменоделци намират гърне със златни монети имащи образа на Константин и Елена, които биват конфискувани от фашистката власт. Находището е било в скалите край река Дунав в местността "Петров камък". Един от участниците в разкопката е Димитър Пинтов от с. Пиргово.
|
релеф на тракийски конник от Русенско
