|
Като стана дума за Мадарския конник... наскоро се "размотавах" из района, поразгледах, понаправих снимки, посравнявах и ето какво видях:
Като вземем предвид това изображение от гетската гробница край Свещари:
а и тази плочка:
и сравним в детайл тук:
като обърнем внимание особено на конските такъми, косата на конника и още някои подробности; ето какво получаваме:
Естествено, не претендирам за художествена стойност, моля не ми се смейте, но сходните елементи са очевидни. (Само да вметна, че в оригинал снимките са в много по-висока резолюция.)
Да започнем с главата на коня - явно е, че е в профил и то характерната порода за траките, позната ни и от Казанлъшката, Александровската и Свещарската гробници и която сега незнайно защо наричаме "Арабска", но за това друг път. Закачането на повода също недвусмислено говори за глава в профил, не мога да си обясня уродливите интерпретации на обърнати с лице към нас конски глави, които ни се натрапват досега и дето да се чуди човек кон ли е или некво чудовище.
Опашката на коня също е изобразена по подобен на свещарския начин. Даже вълничките са същите.
Опасите на седлото, заедно с украсите са идентични, косата и наметалото на конника - също, човек би си помислил, че "прабългарския" майстор направо е гледал от фреската в Свещари, само дето по това време тая фреска отдавна би била под земята...
За проблема "стремена" и "крака" - всъщност отблизо там където на някои им се привиждат стремена, добре се вижда, че има интервенция и е изкъртена част от релефа. Отдолу скалата е гладка, неерозирала за разлика от шуплестата повърхност наоколо - явно парчето е отчупено неотдавна или поне много по-късно от времето на първоначалното изсичане. Краката пък избщо не личат вече, няма нито свити, нито прави, нито никакви, всичко е игра на светлината с неравностите на изветрелия варовик. Аз също съм импровизирал за да се получи някаква цялост.
Като цяло на мен ми се наложи от само себе си убеждението, че Мадарския конник и фреската в Свещари са правени за един и същ човек - както се твърди гетския владетел Дромихет. Още повече, че и скалният релеф изглежда недовършен (това между другото е едно добро обяснение за несъвършенствата на изображението - например прословутата дъга на сбъркания крак - отблизо ясно се вижда, че е сечена само грубо с едър инструмент и явно е предстояло още отнемане на материал). Фреската в гробницата също е само на контур с въглен, предполага се, че владетелят се е споминал неочаквано и затова така е останало.
Надписите - самото им положение говори за това, че са правени допълнително. Никой уважаващ себе си скулптор не би надращил криви букви около краката на коня и опашката на лъва при положение, че наоколо гладка скала колкото щеш. Да не говорим, че изглеждат като правени миналото лято, но това може и да е от реставрации, защото както се вижда и някои контури на релефа са засичани наново.
Последното, за което се сещам, е положението на конника върху коня - твърде ниско, близо до гърба. Както е известно от тракийските фрески, "седлата" на траките всъщност са били само постелки с опас за да не се мърдат. Едно оборудване със стремена предполага и твърдо седло за да има къде да се закрепят стременниците, а то от своя страна дава визуално издигнатост на конника спрямо гърба на коня, нещо което тук не наблюдаваме.
|
Re: Друг опит за реконструкция [re: kolef]
