Колкото до правилното произнасяне на личното българско име Асен, то не е Асан (гръцкото изписване, поради преминаването в този език на звука „е-двойно” в „а” след звука „с”) или Асян, а това, което ни представят българските домашни извори [Стоянов,В. История на изучаването на Kodex Cumanicus…, стр. 203; Боянският поменик и пр.], и каменни надписи – Асен, Ясен. Записано е там с „е-двойно”, четено като „е”, а не като „я”. Така е и в българската народна именна традиция. Показателно е изписването на това име у сръбския житиеписец Теодосий, който в житието на св. Сава го дава в два варианта – „Асан” (когато цитира информация от византийски източник) и „Асен”, когато източникът е самият той. [Даничич,Београд, 1860, стр.171,173; Златарски,В. Избрани произведения,т.2,стр.351].
Най-достоверно в чуждите източници е изписването на името Асен от унгарския крал Андрей II, който е живял при цар Иван Асен II като пленник, а после му станал и тъст. В писмата си до папа Хонорий III той нарича зет си Асен [“Azeno Bulgarie Imperatore” ; „Azenum etiam Bulgarie Imperatorem”] – A.Theiner, Monumenta hist. Hungariae, vol. И, Romae, 1859, p.21; Златарски, Цит. Съч., стр. 325]. Така го изписва и унгарският крал Бела IV в една своя грамота: “Assenus” [Златарски,В. Цит.съч., стр. 304/5”]. В друга унгарска грамота от 1227г. посланикът на Унгария в Търново - граф Хенче, е изписал името му „Asceno Rege Bulgarorum” [Димитров,Хр. Българо-унгарски отношения през вековете.С.,1998, стр. 147]. Като „Assen” (т.е. „Асен”) ни го дават и френските посланици в писмото си до крал Филип Август, септ. 1188г. (Пак там, стр. 481), както и наследниците на Тома Асен (“Assen”) Палеолог в надгробния му надпис в Неапол, хр. „св.св. Петър и Павел”, и т.н.