Примерно описаните в Библията завладяване на Светите места изглеждат много внушително, а в същност става дума за завладяване ная царства с размерите на среден окръг в България, съответно битката се е водила между пренебрежимо малко войници като цяло.
Същата работа и в древна Елада-градовете-държави нон-стоп са воювали, ама като цяло походите са били от 200-300 войници. Как да го броиш за сериозна война?
Освен това е трудно да опроделиш участниците в една война на коалиционен принцип, тъй като съюзниците често са се сменяли.
По-лесно е да се оправиш известните морски битки.
Първо цялото Средиземно море е било арена на такива битки до ден днешен. Ето ти ги в горе-долу хронологичен вид:
1. Спартанци срещу атиняни
2. Гърци срещу перси
3. Римляни срещу картагенци
4. Римляни срещу египтяни
5. Италиански градове-държави срещу други италиански градове-държави
6. Венецианци срещу турци
7. Християни срещу турци
8. Англичани срещу французи (вече по Наполеоново време)
9. Англичани срещу италиянци (вече през ВСВ)
Там се е водила последната голяма битка с кораби на гребен ход-Лепанто, християни срещу турци. Пак там се е водила последната битка с дървени кораби-Навароне, коалиция предвождана от Англия срещу Турция.
Това, което обединява битките в Средиземно море според мен е факта, че всичките големи битки са се водили близо до сушата, без значения за коя година говорим. Може би най-малко морски битки са се водили по испанско и френско средиземноморие, което е естествено-големите бойни полета са били Италия, Гърция и Мала Азия.
В Атлантика най-големите битки са се водили по протежението на брега-испанския и френския. Обикновено едната страна на тези битки е била Англия. Другата-Франция, Испания или Холандия. Примерно-Еклюз (Англия срещу Франция), обсадата на Коруня от Дрейк, Гравелин (Дрейк срещу Великата Армада), Трафалгар (Нелсън срещу Наполеон). При Гравелин пък е първата битка, в която поне едната страна е разчитала основно артилерията си-англичаните. Испанците са разчитали единствено и само на абордаж, само дето не успели да вземат на абордаж нищо освен няколко рибарски баржи. Едва през 20-и век се появява на сцената флотата на Германия и едновременно с това битките се изместват на Север (Ютландската битка), което е нормално-немските кораби основно идват от Балтийско море покрай датските брегове и излизат доста по`на север, а във Франция те през ПСВ не са имали военноморски бази. През ВСВ вече са имали бази, но пък са нямали надводен флот, за да ги ползва.
При морските битки по-лесно можеш да дефинираш голямата битка, защото един линкор от ранга на британския Худ или немски Бисмарк носят повече войници и моряци, отколкото е била цялата професионална армия на един средно голям-град държава.
Сещам се само за две сериозни битки в Южния Атлантик, тоест далеч от крайбрежията на Англия, Франция и Испания-потапянето на "неуловимата" ескадра на адмирал Шпее и при река Ла Плата, където пък е потопен линкора "граф Шпее", кръстен по ирония на съдбата на адмирала, разбит недалеч през ПСВ. В същност линкора е потопен от собствения си екипаж, но става след сериозна битка.
За известни морски битки в Тихия океан се сещам само през ВСВ, тоест няма как да ги броим в общата сметка.
3.
...жаль сады сторожат и стреляют без промаха в лоб...<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Charles на 02.01.08 17:16.</EM></FONT></P>Редактирано от Charles на 02.01.08 17:19.
|