Дали "bulgar" или "bol-gar"до 9в. изобщо е било самоназвание на етнос или е означавало на езика на тези които днес наричаме прабългари нещо друго, примерно "множество (боллук) родове (племена) или в преносен смисъл "конфедерацията от обединени племена, родове" или "племенния съюз". В този смисъл може да се допусне, че хронисти може да видят българи, сред различни, дори просъществували за кратко време тюркоезични племенни съюзи, разпръснати във времето и пространството без реално да има каквато и да е връзка между тях. Много названия на тюркски племенни съюзи просто се образуват от количествено числително местоимение, обозначаващо броя на родовете (племената) + гар, гир или гур и се получава преведено на нашенски "петте рода", "десетте рода", "четиридесетте рода" и т.н. Какво пречи, просто да е било популярно като не можеш да се сетиш колко са, или ако са много да наречеш племенния съюз "бол-гар" (много племена)
Он-ог-гур
Он - десет
ог- стрела(и)
гур, (гар, гир ) - племена, родове
Така се образуват и названия на родове от лични имена, с частицата за множественост, която е означавала и род:
от рода на Чака = родът Чака-гар
от рода на Кюри= родът Кюре-гир
Род ему Ерми= Ермиар
---------------------------------
Интересно ми е как се превеждат наименованията на месеците от именника на ирански, щото чрез чувашки проблем няма, просто месец - първи, втори , и т.н (не казвам, че няма и ИЕ-зми, примерно твирем, чув. тирремеш e от индоевропейски произход, може дори и от сарматски произход, но такива паралелни съответствия има и в чувашки. То и турското "беш"- пет е от ирански произход, що не кажеш че не говорят тюркски език). Мисълта ми е, че при синтеза между прототюрки , сармати, угро-фини и т.н. по хунско време, най-вероятно е тюркският да е надделял като интердиалект за безбройните родове почти повсеместно, за постоянно прегрупиращи се в нови племенни съюзи родове, а най-западните му разновидности естествено да са били най-наситени със заемки от примерно сарматски произход.
Редактирано от gioni на 28.11.07 22:39.
|