Чертите на владетеля [от златната маска] напомнят образа на тракийско божество върху сребърна оброчна плочка [с приблизителни размери 7х10 см], открита през 1981 [Неточност. Според краеведа Н.Боев плочката е открита от Асен Караджов (1898-1994) още през 1972г., а от 1981 се съхранява в Археологическия музей в София.] под праисторическото светилище Белинташ [на около 25 км югоизточно от Асеновград]. Изследователят Н. Боев смята, че светилището е на тракийския бог Себазий-Дионис, изобразен и върху оброчната плочка. Преминал по-късно в гръцката митология, Себазий-Дионис се смята за син на Зевс и Кадамовата дъщеря Семела. Създател на лозата, той е закрилник на вегетацията изобщо, както и на плодородието. Празниците му се съпътствали от мистерии и оргии, които дават началото на древногръцката драма.

В поемите на Омир се разказва за небесни богове, действащи на Земята в образа на хора. Самия Омир античните биографи смятали за потомък на Орфей или Музей. Александър Македонски приемал Херакъл за свой пряк прародител. Един от приемниците на Юлий Цезар – Антоний, вече официално обожествен, претендирал, че е новият Озирис и Дионис. Октавиан Август се смятал за живеещ на Земята син на бог Хермес. Повечето римски интелектуалци му се прекланяли.

Днес никой не приема тези исторически личности за богове, каквито те са изглеждали на немалко свои съвременници. Предвид споменатата практика може да допуснем, че и в древна Тракия божества са били представяни с ликовете на могъщи владетели. Известно е също така, че тракийските царе били обявявани за полубогове още от рождение. Дали божеството от оброчната плочка не изобразява някой


Златната маска, открита от Георги Китов

© сп. "Тема", бр. 34, 2004

Бронзова монета с портретен образ на тракийския владетел Севт ІІІ (323-321 г. пр. Хр.)

© История на България в 14 тома, том 1, Софияq 1979, с. 209

Образът на Сабазий-Дионис върху сребърна оброчна плочка от Белинташ

© Н. Боев, "Блясъкът на Белинташ", ИМП, Пловдив, 2003

Цялата плочка от Белинташ

© Н. Боев, "Блясъкът на Белинташ", ИМП, Пловдив, 2003

реален владетел и поради общата прилика това да е именно цар Терес? Известни различия се забелязват в оформянето на косата и мустаците. Следва да се отбележи, че носът на божеството от плочката е повреден, което му придава грубоват израз, различен от правилните черти на портрета [Не бива да се забравя, че лицето на божеството от сребърната оброчна плочка има диаметър около 1.5см, следователно е много по-малко от златния царски портрет с диаметър около 25см. Поради това детайлното им сравняване е трудно и нееднозначно]. Възможно е, обаче, ликът на божеството да синтезира и характерни черти на тракиец от епохата. По-нататъшни изследания и сравнения с други известни образи, например от монети, могат да разкрият интересни паралели между история, изкуство и митология на траките.



та това ли ти е идеята?


богът-владетел

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от мapдyk на 16.07.07 21:26.