|
В отговор на:
Дори да е имало гонения срещу християните като инцидентните предприти от Омуртаг
Крум в не по-малка степен от Омор таг недолюбвал християните:
"Между това Крум изпълнил заплахата си. През първата половина на месец октомври той обсадил Месемврия с машини и други оръдия, с постройката на които българите били научени от един твърде опитен механик-арабин, който още при Никифор I бил избягал в България поради скъперничеството и лошите обноски на императора с него." Theophanes (ibid., p. 498,7–13) [43]
Българите намерили в Месемврия в изобилие много злато и сребро, а също и 36 медни сифона - оръдия и немалко количество морски огън. Theophanes, ibid., p. 498,13–14; 499,10–15. [44]
"Крум решил жестоко да отмъсти на ромеите. Той почнал с това, че опустошил околностите на Цариград: той изгорил и обърнал в развалини всички големи църкви и манастири, дворци, къщи и предградия, които се намирали вън от градските стени.
Така един български отред нападнал върху двореца Св. Мамант и го изгорил с всичките му отделения, след като го ограбил и откарал на кола статуите от дворцовия хиподром: меден лъв с мечка и дракон идрийски и много изящни мраморни стълбове, а всички пленници и добитък изклали. "(Theophanes, ibid., p. 503,21–24. — Georg. Hamart., ibid., p. 680,22–26;)
Като преминали по цялото крайбрежие на Стенон (Златния рог) и вътрешния му край, изгорили там всички магазини със стоки и с голяма плячка се върнали към мястото на своя лагер, откъдето се спуснали към Златните врати и достигнали до Регион, като предавали всичко на огън. (Jireek, Die Heerstrasse, S. 55. — Tomaschek, Idrs, S.-Ab., S. 48.)
"Оттука Крум потеглил с войската си по северния бряг на Пропонтида: най-напред разрушил крепостта Атира при река със същото име и знаменития по своето устройство и у крепление мост на нея след това българите се спрели при Силиврия, чиято крепост те сринали наравно със земята, а църквите с къщите изгорили; също така била срината и прибрежната крепост Даонис, отдето те дошли до Ираклея (днеш. Ерекли), в която и достигнали до срещу Абидос но оттука българите се върнали назад към долното течение на Хебър (Марица), после се вдигнали нагоре по тая река, като разрушавали всички крепости от малка до голяма, и се спрели под Одрин, който бил обсаждан от Крумовия брат. "(Jireek, Die Heerstrasse, S. 53 и 102; Scriptor incer., ibid., p. 345,13–14 , Jireek, ibid., p. 101 [74]
"Крум сега усилил обсадата, като поставил машини и почнал бомбардировката на крепостта; обаче падането на Одрин се дължало главно на страшния глад, който измъчвал оставените без всяха помощ жители. "(Scriptor incer., ibid., p. 344,4—345,23)
"След превземането на Одрин Крум откарал в плен голямо количество хора от жителите на града и околностите му, което възлизало до 10 хиляди души освен жените, в числото на които били одринският митрополит Мануил, родителите на бъдещия византийски император Василий Македонец заедно с него, който тогава бил още дете-годиначе и някой си Кинам, „мъж великолепен и хубав по вънкашния вид, а по душевната си лепота по-славен и по-божествен от своите съвременници”.
(Theophylactus archiep. Bulgar., у Migne, Patrologia gr., t. 126, p. 192. Leo Gramm., ed. Bon., p. 231,12: Theoph. contin., ibid., p. 216,16 et sq.)
"Тия пленници били отведени със семействата и цялата им покъщнина и били компактно поселени от Крум в българските владения на север от Дунав, и то близо до устието на тая река, защото по-сетне в края на 837 г., когато тия пленници намислили да се върнат в отечеството си, те се покачили на изпратената от Константинопол флота нейде при устието на Дунав, дето последната ги чакала, следователно пленниците били настанени нейде в Южна Бесарабия между р. Серет и Днестър." ( Scriptor incert., ibid., p. 345,22–23)
"Тая преселническа политика на Крум несъмнено се е намирала във връзка с желанието му да ослаби ромейското население в двете съседни византийски теми — Тракийска и Македонска, за присъединението на които към държавата си, както и за окончателното съкрушение на Византия той почнал да се готви веднага след завръщането си от похода през 813 г. "( Генесий ed. Bon., 12—13)
"За да не даде възможност на ромеите да използуват неговото оттегляне от столицата и да се приготвят за отпор, Крум в края на есента или в началото на зимата 813 г., „когато реките нямали много вода”, изпратил една 30-хилядна армия „цяла в желязо” на юг във византийските владения. Българите без пречки достигнали тоя път до Аркадиопол (Люле Бургас), преминали р. Еркене, дето настигнали голямо население, което е бягало вероятно пред българското нашествие, и го пленили.
Заедно с пленниците българите откарали на кола голяма плячка: големи арменски разноцветни килими, покривки, много дрехи и медни изделия, а също и цели стада волове и овце.(Scriptor incertus, ibid., p. 346,15: вм. Erginos. — У Symeon Magister, ibid., p. 616,14)
Това е само малка част от сведенията за неуморната борба на хан Крум срещу опасността от християнска експанзия, чиито носители били на първо място романизираните траки и естествено приелите християнството като ромейски воини славяни.
|
Re:Хан Крум също недолюбвал християнството. [re: фaмyлyc]
