Курций Руф, История на Александър Велики:
Тогава царят (Александър), насочвайки погледа си към него, му казал: "Македонците ще бъдат твои съдии: аз те питам дали ще си служиш пред тях с бащиния си език". На това Филота отвърнал: "Освен македонците тук има мнозина, които, както смятам, ще разберат по-лесно какво ще кажа, ако си послужа със същия език, с който ти сам си послужи, и то не поради друга причина, както вярвам, но за да може речта ти да бъде разбрана от повечето присъствуващи". Тогава царят рекъл: "Виждате ли до каква степен се отвращава Филота от бащиния си език? Само на него му е противно да говори на тоя език! Но нека говори както му допада на сърце, като не забравяте, че той наравно не зачита и обичаите ни, и езика ни".
Ето го и на латински, понеже някои люде тука все ме обвиняват, че си измислям:
Iamque rex intuens eum: "Macedones", inquit, "de te iudicaturi sunt: quaero, an patrio sermone sis apud eos usurus." Tum Philotas: "Praeter Macedonas", inquit, "plerique adsunt, quos facilius quae dicam percepturos arbitror, si eadem lingua fuero usus qua tu egisti, non ob aliud, credo, quam ut oratio tua intellegi posset a pluribus." Tum rex: "Ecquid videtis, adeo etiam sermonis patrii Philotan taedere? solus quippe fastidit eum dicere. Sed dicat sane, utcumque ei cordi est, dum memineritis aeque illum a nostro more quam a sermone abhorrere."
|