|
Нямам информация къде е оригинала. Ако изобщо е запазен де.
Виж това копи:
Пет гробници и две камери за препогребване на монаси, ктитори и известни личности от Х век откри екипът на археолога проф. Казимир Попконстантинов, в който е и д-р Русина Костова.
Гробниците и камерите са намерени в южната страна на манастира на Чъргубиля Мостич. Феноменалното е, че в една от тях е препогребан самият Мостич. Той е бил положен в гробница и след 15 години, каквато е практиката, се изваждат костите и се препогребват.
Гробниците и камерите са както са били в първичния им вид, т.е. надгробната плоча омазана с хоросан, каза проф. Попконстантинов. В едната гробна камера, която е за препогребване е открит оловен печат, нещо непознато досега, според археолозите. Погребаният е получил оловния печат приживе с документ от византийски администратор от Константинопол на име Йоан. Неговите събратя при изваждането на костите от гробницата са счели всички вещи да бъдат препогребани с него.
Това е феноменален случай в средновековната българска практика, твърди проф. Попконстантинов. Това, че гробниците се намират в южната част на храма подсказва, че тази част е изключително важна за манастира, освен това в тази част обикновено се погребват видни персони - дарители, ктитори и видни личности в монашеската йерархия. Това е единственият случай, в който се откриват камери за погребване и препогребване, каза още Попконстантинов.
На въпрос предполага ли се кой освен Мостич е препогребан там, професорът заяви: "Това е един от провокиращите въпроси, който и на нас не ни дава мира, но не можем да кажем със сигурност по простата причина, че нямаме надпис.
Но недалеч от църквата на Мостич беше открит надгробен камък във формата на кръст и двуезичен - на гръцки и на старобългарски, от който е видно, че тук е погребана раба божия Анна през месец октомври. По всяка вероятност това пак е в границите на този манастирски комплекс, но е трудно да свържем погребаните с една от дъщерите на княз Борис и сестра на Симеон Велики.
Но така или иначе виждаме от надписа, че след като един болярин, който се приравнява с дясната ръка на цар Петър, чийто сан се приравнява с министър на вътрешните работи, е станал монах, не е изключено тук да са погребани и някои боляри, които са приели монашеството, за да съхранят своето имение за идните поколения, за да не сложи държавата ръка върху тях, каквато практика е имало", поясни проф. Попконстантинов.
При разкопките са били намерени и три печата с кирилско писмо от Х век на Георги Монах и Синкел български, което подсказва, според проф. Попконстантинов, огромната кореспонденция на тези видни личности с личността, която е обитавала този манастир или с такива от Константинопол.
Първите археологически проучвания на църквата на Мостич са направени от покойния проф. Станчо Ваклинов през 1952-1953 година. Той открива северно от храма, който е проучен от него, така наречения в науката гроб на Чъргубиля Мостич. Открива надгробната плоча, върху която има надпис, който е на старобългарски, но на съвременен български език гласи: "Тук почива Мостич, който бе и Чъргубиля при царете Симеон и Петър и като навърши 80 години, той стана монах и като черноризец почина".
Този надпис предизвика огромен интерес в средновековната българска историография и така този храм доби това си наименование, сподели проф. Попконстантинов. Този храм се намира в така наречения външен град на Велики Преслав. Той се датира 60-те 70-те години на Х век. Паралелно с това в църквата на Мостич проф. Ваклинов открива и четири гробни камери, в една от които се намират така наречените керамични етикети - върху фрагменти от покривни керемиди са изписани имената на светци, чиито мощи се съхраняват в този храм на Мостич - Света Мария Антиохийска, Света Варвара, Йоан и Кир и други. Това показва, че се касае за един важен за средновековието храм, каза проф. Попконстантинов.
Разкопките прекъсват поради липса на средства. През 1993 г. до 1996 г. проф. Казимир Попконстантинов започва разкопки в този манастирски комплекс. В продължение на три години разкрих сгради, северно, източно от този храм и паралелно с това установих, че този храм е построен върху по-ранни сгради и по-ранни жилища и това ми дава основание да предполагам, че той тясно е свързан с Мостич, каза той. Разкопките са подновени отново тази година.
Проф. Попконстантинов допълни, че провежда проучване в продължение на 20 години на още два големи средновековни манастира - единият при село Равнопровадийско, чийто ктитор и първостроител е княз Борис, а другият е в местността Караач теке край Варна. В последния в продължение на 11 години разкриваме манастир, който също е построен от княз Борис и именно тук откриваме основите на най-големия скрипториум - сграда, в която се пишат и превеждат книги.
Тази година проучихме сградата, която е с близо 40 метра дължина и 10 м ширина, нещо непознато в средновековната българска и византийска архитектура и култура, сподели още проф. Попконстантинов. "Ако си припомните филма по романа на Умберто Еко "Името на розата" можем да си представим какво е представлявала тази сграда, която е над едно възвишение над варненското езеро", направи сравнение професорът.
|
Re: Мощи...Мостич ІІ...110207 [re: Vencci*]
