И понеже мнозина ни упрекват в излишното възхваляване на родната
ни реч и нейните скрити възможности, ще се позова на Григорий Цамблак
в "Похвално Слово за Евтимий" :


Множество хора - не само от български род, които той имаше за свои по апостолски жребий, но и от всички страни ­ - на север до океана и на запад до Илирик - биваха привличани отдалече от добродетелта на този мъж; и само като го видеха, смятаха това за голяма придобивка, а пък щом се удостояваха и със словото му, считаха това за явно спасение. Като разбра тяхното усърдие, Той ги призоваваше при себе си и ги напояваше до насита с питието на благочестието; и така, прочее, той на тях стана учител по благочестие, а те ­на своите отечества.

Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи - с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Тайните на спасението са закодирани в словото ни, което и до днес говорим.
Цамблак оприличава Словото ни като божествени скрижали.
Дори се подиграва с юдейските камънаци и др. безумици.
Идеята, че невежеството е неспасяемо - е актуална и до днес.
Що се отнася до тайнственото ни слово - то си съществува със
или без човешкото безверие. То е над човешката суета, което
го превръща във Върховна сила на духа, наричано още от древните :
Свещено или Вълшебно Слово.

Привет !

Редактирано от Vencci* на 13.02.07 08:55.