Иванушка глупакът... Всъщност Иван глупакът бил постоянно на път. Все търсел. А какво – трудно е да се изкаже.
Търсел Вратите за които е записано в книгите на Енох. Източниците, първопричините за Изгрева и Залеза, Лятото и Зимата, Живота и Смъртта.
Търсел Извори. Мястото от където тече Живата вода, че всичко било замъртвяло – хора, изкуства, науки...
Търсел Одиновият начин на съзерцание и воюване, че искал да знае накъде да насочи оръжието си и заради какво да търпи девет месеца, кое да убие и на кое да даде живот.
Намерил склад огромен, съхраняващ не какво да е, а Знаци. Собственикът, бил славен мъдрец. През целия си живот събирал и складирал Знаци всякакви и от всяко време – резки и чертички, Руни, Йероглифи, писмености всякакви. Когато Иван ги видял, сърцето му заиграло, а Знаците се раздвижили и от статично положение те придобили друго измерение. Именно тези Знаци дали насока на глупака къде и как да търси и намира. А мъдрецът нищо не видял и нищо не разбрал.

След време, Иван си рекъл: „Абсурдно е ако мъдреца не се ползва от имането си. Я да намина да го видя”. И се върнал. На мястото не намерил склад. Хардиска се бил разкапал. Само мъдреца стоял и плачел. „Не скърби! - рекъл Иван, - аз записах всичко на едно друго устройство, което хакери не го ловят.”
А как в последствие реагирал мъдреца, дали се зарадвал или завидял – оставям на вас да изберете края.


Това написах 7-мия ден от ... и 7-та година. Поздрав със закъснение за тези, които избират да имат Йоаново сърце!