|
Антропология на българина, не физична, малко или много абстрактно погледната през моите очи
Той е двуполюсен. Според колкото е положителен единият заряд, толкова е отрицателен и другият. А контрастът е огромен.
любов – омраза
сила – немощ
себецентричен – слънцецентричен
самодостатъчен – зависим
обладан – владеещ
войнстващ – съзерцаващ
явен – таен
каменен – пластичен
Така сме били българите, както и сега сме - особено намагнетизирани. Наследили сме сили, които из начало дедите ни са знаели как да назовават и управляват. Царе сме били от малък до голям. Навярно и от там да е останала тази форма на говорене в първо лице мн. число, за съжаление само в диалектите.
За силите и притежанията си човек има отговорност как разполага с тях, на къде насочва полюсите. Никак не е безобидно ако попадне нож в ръцете на малко дете или на някой, който не владее над себе си.
Ако човек има каменно естество, също е отговорност.
http://is.fmi.uni-sofia.bg/todorlb/BG_God/p0000035.jpg
(за пофече информаця)
http://is.fmi.uni-sofia.bg/todorlb/BG_God/
http://is.fmi.uni-sofia.bg/todorlb/rodopi/interviewr.htm
Тази каменна същност, преминала и оцеляла през вековете...
Не е ли типично за българина. Как ни има и днес, при положение, че през нас са минали всякакви стихии, ураганни ветрове. Трябва да сме били и да сме доста вкаменени.
Камъне, Камъне!
Има два варианта, два начина на вкаменяване,
два полюса, две пътеки, две вери.
Лице - каменно, независимо от многото води, течения, не съобразяващо се с тях.
Камък – Крепост
Крепостта съхранява...
Мога ли да говоря за това.
Тайна.
Пазели са я отначало Траките.
Колкото и странно да звучи, пазели са я същата и Богомилите
Невъзможно е Тайната да не се пази и днес от каменни същности, воювайки със старото, стария в себе си, минаващи през родилни болки, смъртни мъки, оставят след себе си потомство със същото си естество, същата кръв.
Каква е тайната на устояването?
Тайната е Йоановата. Написана и пише се днес на Тайната книга, която се разчита само от преминаващите. А преиначени текстове и подобия на истини, има много, в които жалко е, че и искрените се оплитат.
Сърце на Сърце се обляга
Камък на Камък
Цар на Цар
Истинен на Истина
И ставайки едно с Истината, устоява, достига Вечността, както е Йоан, който може би все още е сред нас, ако не е – преди всичко той е жив.
Йоан и Камен – две противоположни имена, двата полюса на единният магнит. Какво се случва, когато той се завърти така, че на мястото на твърдото дойде мекото.
Лицето – глинено, съобразява се с водите стихийни. И вода и глина се превръщат в хомогенна смес.
Лицето – обезличено.
Крепостта – превзета.
Превзето е едно сърце, което не се обляга вече на Истината, защото спрямо нея се е вкаменило.
А сърцето на българина, вкамени ли се - става по-страшно и от фарисейщина.
|
Антропология на българина
