Днес съм вдъхновен и ще направя хеттрик с тази тема.
В нея ще изложа своето виждане за френологията в исторически аспект.
Подобно на очната/ирисната диагностика, хиромантията, физиогномиката и други окултни или полуокултни науки, френологията е способна да определи характера и множество други индивидуални особености на човек. Днес френологията се счита за "лъженаука" от истинските лъженауки - академичните. Това обаче е без значение.
Френологията, макар и не наричана така в древността, от античните народи е възприемана повече от сериозно. По-важното е, че внимание са й обръщали и народи, с които имаме много, много общо.
Такива са т.нар. САРМАТИ, за които и баба вече знае, че (подобно на ред други етноси по целия свят) са си деформирали изкуствено главите. Почти не съществуват спорове, че това е правено по религиозни подбуди. Твърденията, че причините са естетически просто не издържат на критики, тъй като до деформация са прибягвали главно жреческите съсловия, на които просто не виждам как може да се припише суета от такъв материалистичен/земен тип.
Както и да е, да разгледаме следната рисунка:
Защо едни брахицефални (или по-образно казано с мой термин: "тъпоглави") сармати ще си удължават главите? И кои области реално са удължавали или "деформирали"? Става дума точно за областите, които на френологичната скица съответстват на светлооранжевите и зелените области, съответстващи на РЕЛИГИОЗНОТО чувство, РЕШИТЕЛНОСТТА и ИЗДИГАНЕТО (в абстрактен и окултен смисъл).
Тук е интересно да се отбележи, че например предколумбовите народи в Америките, които са имали подобни практики, са усъвършенствали деформацията до степен, че удължаването (или разширяването) да засегне само светлооранжевите зони на РЕЛИГИОЗНОТО ЧУВСТВО. Методите за деформация са били различни, но най-често са ползвани метални обръчи, които избраници са носили още от детска възраст.
И стигаме до кулминацията. Деформирането точно на тези кости от един брафицефален череп дава не друго, а "кратунообразен" (отново мой неофициален термин) череп, който с официален антропологичен термин бихме нарекли ДОЛИХОЦЕФАЛЕН.
---
Долихоцефалията или силна тенденция към нея е разпространена сред 60-70 процента от съвременните българи и респективно е характерна особеност на черепите на античното местно население, откривани не само в южна, но и в северните области на Стара Планина, какъвто е случаят с прословутата "Тодорка" на 7000 години. Разводняването на долихоцефалията на българите от северните ни земи се дължи на смесването с брахицефални отвъддунавски елементи. В северозападните области преобладава по-чистата брахицефалия, тоест новодунавския тип, докато в североизточните области имаме по-спорни мезоцефални елементи. Тоест положението е фифти-фифти с лек превес на средиземноморците според изследванията на Куун.
Освен сред българите, долихоц. тип е разпространен сред северните "гърци", критяните, малоазийците от западните области, като цяло арабите и древните египтяни. По-слабо изражение има при западните популации с преобладаващ средиземноморски тип - испанци, португалци, французи и пр. По-южните гърци също се отклоняват от нормата, и то не само с размерите на главите си, но и с други характеристики - широчина на долната челюст (по-широка, отколкото при българите) и пр.
---
Та каква е идеята? Идеята е, че "тъпоглавите" сармати са опитвали да наподобяват "кратунестите" траки, от които са заели и повечето си религиозни култове, включително и вакханалиите (ако се верва на Херодот). Предвид френологичните особености на автохтонните ни предци, никак не е чудно, че (редом с аналогично кратунестите египтяни) са били на челните места по религиозно усърдие, откъдето най-вероятно са си заслужили и прякора "траки" - религиозни.
От френологията и сходната (но чисто статистическа) антропология можем да заключим следното:
- по тиквите и кратуните ни личи отде сме.
- по тиквите и кратуните ни личи какви сме били.
- и пак от тиквите и преобладаващите ни кратуни личи какви ще бъдем. За справка: Пророчествата на Сивила, Дуно, Ванга, юдеите (по отношение на Гог и Магог) и т.н.
-:-:-
|